Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Косарев, Николай Валентинович, роден през 1950 година. От 1976 е в КГБ. В официалната му биография не се споменава нито дума за външното разузнаване, но се е похвалил, че знае испански език. През 1992 година той се премества от КГБ в данъчната полиция и стига до заместник-началник на управление във Федералната служба на данъчната полиция (ФСНП). От септември 1997 година работи като заместник генерален директор на АО „Интеррос“. Тази фирма влиза в империята на Потанин, следователно принадлежи на „европейската мафия“. През декември 2001 Косарев напуска „Интеррос“ и става представител на Тамбовска област в Съвета на федерацията. Толкова ранно оттегляне от активна дейност на заслужена почивка навежда на мисълта, че все пак е шпионирал не в страните, в които е трябвало. Тоест дори не в Испания (Пети отдел в разузнаването), а в Латинска Америка (Втори отдел). Пак в „Интеррос“ по това време работи като вицепрезидент бившият шпионин от Латинска Америка Батчиков.

Косов, Николай Николаевич, роден през 1955 година. През 1977 завършва МГИМО. Минава за „чист дипломат“, но в действителност няма съмнение, че е кадрови разузнавач. Баща му, Николай Антонович Косов, е генерал-майор от разузнаването. Работил е в САЩ, после е резидент в Холандия (1957–1962) и представител на КГБ в Унгария. След това става шеф на Информационното управление на ПГУ. Нещо повече, майката на Косов, Елена Александровна, също е била шпионка.

Първата командировка на Косов е в Ирландия, където остава до 1984 година. От 1985 до 1992 работи в Лондон. Главното по отношение на кариерата му е обстоятелството, че точно през тези години Англия е един от центровете, в които се формира „европейската мафия“. Той явно допада с нещо на тази мафия: щом се връща от Лондон, попада в администрацията на президента на Русия — става помощник на Руцкой (1992 — 1993). След което Руцкой влиза в затвора, а Косов става отначало първи заместник, а по-късно и генерален директор на АО „Автомобилен всерусийски алианс“ (1992 — 1998). Тоест става „човек на Березовски“. Березовски със сигурност е свързан с „европейската мафия“, докато не се скарва с нея. През август 1998 година Косов е назначен за първи заместник-председател на „Внешекономбанк“. През тази банка „европейската мафия“ прекарва най-мащабните си афери.

Костин, Андрей Леонидович. Роден е през 1956 година. През 1979 завършва международни икономически отношения и заминава за Англия, където остава до 1984 година. Официално не е шпионин, но анализаторите не се съмняват, че е кадрови разузнавач. В Англия се запознава с друг шпионин, Александър Лебедев, и след „победата на демокрацията“ двамата започват общ бизнес. От 1993 година Костин е президент на Руската инвестиционно-финансова компания, след това е първи заместник-председател на Националната резервна банка (1995 — 1996). В управлението на тази банка участват много хора, но в действителност всичко в нея се ръководи от трима шпиони от Англия: А. Лебедев, А. Костин и Ю. Кудимов. През октомври 1996 година Костин е назначен за председател на „Внешекономбанк“. През юни 2002 „Внешекономбанк“ се слива с „Внешторгбанк“ и начело на новата „Внешторгбанк“ отново е Костин. В интернет има планини от компромати за тези неразделни приятели. Те дори регистрират в Швейцария фирма с красивото название „Лебеко“ (Лебедев и Костин). По сметките на тази фирма през Каймановите острови те превеждат откраднатите от тях пари.

Кошляков, Лев Сергеевич, роден през 1945 година, полковник. През 1969 завършва филология в ЛГУ и постъпва на работа в разузнаването. През 1984 година е резидент в Австралия под прикритието на журналист. Тази англоезична страна също влиза в зоната на Трети отдел на ПГУ. През 1987 година Кошляков е назначен за резидент в Норвегия, откъдето го изгонват за шпионаж през есента на 1991. Избягва негов подчинен, шпионинът Бутков, а след такива бягства винаги следват скандали, разобличения и масово изгонване на нашите шпиони. През 1994 Кошляков напуска разузнаването и се залавя с охранителен бизнес, директор е на фирмата „Бизнес-Лиг М“, където работи до 1998 година. През юли 1998 Путин става директор на ФСБ. Още през август същата година Кошляков се премества в телевизията като шеф на „Новините“. През януари 2000 година е назначен за заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (ВГТРК) — тоест под негов контрол се оказват и телевизията, и радиото. Точно преди президентските избори.

През август 2001 година Кошляков е преместен в „Аерофлот“ там става директор по „комуникациите. В телевизията той вече няма какво толкова да прави, а е необходимо „да се заздрави ръководството“ на тази печеливша фирма (Березовски вече се е скарал с „европейците“ затова гонят хората му отвсякъде).