Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Морозов, Игор Николаевич, роден през 1956 година. Рядък пример за разузнавач, работил и в Близкия изток, и в Германия. В разузнаването Морозов попада след казармата, завършва разузнавателната школа през 1988 година. Знае персийски и немски език. Командировките му са в Германия, Ирак, Иран, Афганистан. От 1994 година се занимава с охранителен бизнес (ЧОП „Алтернатива-М). През същата година става председател на Съвета на директорите на Инвестиционната търговска банка. Проблем е към коя шпионска мафия да бъде причислен Морозов — това изобщо не може да се разбере от служебната му биография. Наложи се да се вгледаме по-внимателно в тази банка. „Инвестторгбанк“ е средна по размер компания със собствен капитал около 30 милиона долара. През 2003 година има четирима едри собственици, притежаващи по 20 процента от акциите. В интернет се намират сведения само за един от тях: Яков Калагурски — бивш кмет на Юрмала и заместник-кмет на Рига, бивш президент на банка „Москва-Балтия“. А тази банка е тясно свързана с банка ОНЕКСИМ на Потанин! Диагноза: „европейската мафия“. Морозов напуска „Инвестторгбанк“ и от август 2001 година представлява Разянска област в Съвета на федерациите.

Муров, Евгений Алексеевич, роден през 1945 година. Интересен е с това, че шпионира не в Европа, а в Югоизточна Азия, където в продължение на три и половина години е в командировка. Работи в разузнаването от 1974 до 1992 година. След което попада в Управлението на ФСБ в Петербург — първо е началник на районен отдел, а през 1997 става заместник-началник на УФСБ на Петербург. Когато през 1998 година „европейците“ завземат властта над централния апарат на ФСБ, Муров е прехвърлен в Москва, там става първи заместник-началник на Департамента за икономическа сигурност. Това е кажи-речи най-важният департамент във ФСБ, той е здраво вързан за големите пари. Когато избират Путин за президент, Муров става началник на охраната на президента (ФСО) — от май 2000 година. Наистина сега ФСО съвсем не е онази огромна спецслужба, каквато е била навремето Службата за сигурност на президента при Коржаков. Муров се занимава само с охраната на президента Путин.

Николаев, Генадий Акимович. Роден през 1928 година, шпионирал под „чадъра“ на търговските представителства в САЩ (1961–1963), в Италия (1965–1971), във Франция (1972–1977) и в Зимбабве (1985–1988). През 1994 година влиза в управителния съвет на Пощенска банка. Информацията за тази банка е следната: създадена е през октомври 1993 година от началника на московската Централна поща М. Федорчук. Решили, видите ли, да превърнат пощенските клонове в банкови, за да обслужват по-добре населението. В действителност банката енергично се заема да разграбва бюджетните пари, отпуснати за дейността на пощите. Още към края на 1996 година откраднатото е към 71 милиарда рубли, а тази „банка“ функционира и по-нататък, успяват да я закрият чак през 2000 година. В интернет трупат всички афери на банката на гърба на Федорчук и на някой си С. Мелконов. Николаев е споменат само веднъж (че бил в борда на директорите). Изобщо нямаше да отваряме дума за тази история, ако в такива случаи бившите шпиони нямаха навика да остават в сянка, на скромен пост като началник на охраната или нещо от този род.

Павленко, Юрий Андреевич, роден през 1947 година. Не съвсем обикновена кариера: през 1971 завършва Ленинградския медицински институт и работи отначало като хирург, а след това в областта на космическата медицина (от 1974). Изведнъж през 1978 Павленко се оказва в съветското посолство в Англия, където остава до 1981 година! Всичко свързано с Космоса е било засекретено. И щом Павленко, който е носител на секретна информация, се оказва в чужбина, значи е там със задача от КГБ. После заминава за Канада, където работи до 1989 година. От 1989 ръководи департамента за съвместни предприятия в правителството на Москва. След това самият той оглавява руско-британското ЗАО „Комстар“ (телекомуникации). И още един остър завой в кариерата му — става свързочник. Този отрасъл винаги е бил под шапката на чекистите. Павленко работи като генерален директор на „Комстар“ до 1999. През януари 2000 година е назначен за първи заместник-министър на Руската федерация (РФ) по свръзките. През юли 2002 отново се връща към бизнеса — става генерален директор на ОАО „Мегафон“. Тази фирма влиза в „голямата тройка“ на сотовите връзки (мобилна телефонна мрежа в радиочестотния диапазон), сред най-едрите й акционери са хора от структурите на Потанин и Фридман. Фирмата е интересна и с това, че без да се е наложила както трябва в Русия (само в 27 региона през 2002 година), „Мегафон“ вече открива филиал в Таджикистан (1500 абонати). Подобно нещо не може да бъде обяснено с търговски съображения. Затова пък, ако са искали да осигурят надеждна връзка по целия път на наркотрафика, са успели напълно. Павленко не остава дълго в „Мегафон“ напуска през март 2003 и остава без работа цяла година. После се връща в „Комстар“, но вече като заместник генерален директор.