Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Токарев, Николай. Полковник от разузнаването. През 80-те години е работил в ГДР, в Дрезден, бил е началник на Путин. През септември 1999 става вицепрезидент на ОАО „Транснефт“. От 2000 година е шеф на АО „Зарубежнефт “.

Устенко, Едуард Василевич, роден през 1936 година. Шпионира в Австралия (1964–1967), после в Англия. В Англия попада във всеизвестното масово депортиране на шпиони през 1971, когато са изгонени повече от сто наши „дипломати“. Налага се да напусне Трети отдел на ПГУ и да замине за Шри Ланка (през 1972). По-нататък не се знае нищо чак до 1994 година, когато Устенко става помощник на председателя на Държавната дума Рибкин. Това е вече третият шпионин от европейското направление около нещастния Рибкин (освен него са Бирюков и Мзареулов)! Всички те са от европейското направление, сред тях Устенко е най-старшият. Много е вероятно да е най-старши и по звание. Тъй че не е изключено по това време именно той реално да ръководи Държавната дума. Между другото, от шпионите, изгонени от Англия през 1971 година, никой не прави голяма кариера — нито във властта, нито в бизнеса. Посланик в Мадагаскар, посланик в Уругвай, собственик на охранителна фирма в САЩ — това на практика са всички постижения на шпионите от „реколта 1971“. Само на Устенко му провървява — попада в мафията.

Ушаков, Вячеслав Николаевич, роден през 1951 година. Генерал-лейтенант от ФСБ. Една от най-загадъчните и зловещи фигури от „европейската мафия“ Началото на кариерата му е крайно нетипично за „европеец“: завършва Ошкия педагогически институт и от 1975 година служи в КГБ на Киргизия. В КГБ попада след работа в Комсомола (делегат е на 19-ия конгрес на ВЛКМС). От 1987 е началник на контраразузнаването в Ошка област, след това ръководи областното управление на КГБ. В периода между 1975 и 1987 година Ушаков прекарва известно време във външното разузнаване. Разбира се, от Киргизия могат да го изпратят единствено по азиатското направление. Ушаков е посочил само една страна, където е „поработил“ — Афганистан. Когато Съветският съюз се разпада, чекистите от други националности започват да напускат Средна Азия. Обикновено им намират място някъде из региона, контролиран от „азиатците“ — Сибир, Северен Кавказ. Най-едрите фигури попадат в централния апарат на ФСБ в Москва. През 1994 година Ушаков също напуска службата на КГБ в Киргизия, само че заминава на работа в леговището на „европейската мафия“ — в Карелия. „Питерската групировка“, която сега ръководи ФСБ, всъщност се състои предимно от карелски чекисти (някои от тях дори изобщо не са работили в Питер). Ушаков става началник на службата за сигурност на Беломорско-Онежкото параходство. През 1997 година той се връща в органите — в централния апарат на ФСБ. През март 1998 отново отива в Карелия — назначен е за политически представител на президента в републиката (тогава всеки „субект“ си има свой политически представител). По същото време започва разцветът на Беломорско-Онежкото параходство (БОП) — от вътрешни превози то преминава към рейсове около цяла Европа, както и до Близкия изток (със съдове с двойно предназначение „река-море“). Започва борба за ръководството на БОП, включително и избори за нов генерален директор, завземане на охраната на административната сграда и т. н. През март 2000 година е убит собственикът на контролния пакет акции от БОП, предприемачът Дмитрий Варварин. След две седмици е убит и деловият партньор на Варварин С. Крижан заедно със сина си (жена му и дъщеря му са ранени). Варварин се занимава с износ на дървен материал и е генерален директор на концерна „Орими“. Вестниците обясняват всичко с политиката — уж Варварин бил убит заради подкрепата на Ю. Болдирев в борбата за поста губернатор на Петербург. На 7 септември 2000 година в пряк ефир по карелската телевизия върви предаване за различните криминални действия около параходството. Изказва се и механикът на параходството В. Каламажников, който обвинява Ушаков в организирането на тези убийства. И макар че това изказване предизвиква голям скандал, Ушаков не подава оплакване до съда. А само след четири дни, на 11 септември, той е назначен за началник в управлението на ФСБ. Взимат го в най-секретния департамент за анализ, прогнозиране и т. н. (ДАПСП), където той оглавява Управлението за координация на оперативната информация (УКОИ) — под това също толкова измислено название се крие най-зловещото подразделение в ДАПСП. През юни 2002 година Ушаков е замесен в нов скандал. Ръководството на Приднестровската молдовска република обвинява ФСБ на Русия в подготовката на покушение над президента на републиката И. Смирнов и председателя на парламента Г. Маракуца. Вестник „Версия“ в пряк текст посочва организаторите на покушението: генерал Ушаков и неговия УКОИ. Дотогава всичко е вече готово, бригадата ликвидатори е вече в Молдова, но след избухването на скандала се налага да отменят заплануваното. Днес параходството, където е работил Ушаков, обхваща всички морски пристанища в Европа и цялото Средиземно и Черно море. А по реките и каналите през Каспийско море се превозват стоки до Иран. Всички знаят каква стока, много търсена в Европа, се произвежда в Близкия изток.