Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Якушкин, Дмитрий Дмитриевич, роден през 1957 година. Завършва Журналистическия факултетна МГИМО. Баща му, Дмитрий Иванович Якушкин, е генерал-майор от разузнаването; шпионирал е в Ню Йорк, след това е бил началник на Трети отдел на ПГУ (1871–1975), резидент във Вашингтон (1975–1982), началник на Първи отдел на ПГУ (1982–1986). Естествено, при такъв баща Д. Д. Якушкин не би могъл да бъде „чист журналист“ какъвто се води в официалната си биография. Работи в „Комсомолская правда“ след това става „кореспондент на АПН“ във Франция. През септември 1998 година е назначен за прессекретар и заместник-ръководител на администрацията на президента Елцин. През януари 2000 се съобщава, че Якушкин си остава прессекретар на Елцин и след като той вече не е президент. По отношение на успешните кариери Пети отдел в разузнаването много отстъпва на Трети и Четвърти отдел.

Амвросов, Игор Алексеевич, роден през 1950 година. Подполковник от разузнаването. През 1974 завършва Института за страните от Азия и Африка и веднага постъпва във външното разузнаване. Специализирал е по Китай. През 1991 година Амвросов е съветник на последния председател на КГБ на СССР Бакатин. Нашата версия е следната: дори тогава Амвросов в действителност да не е оглавил тази организация (което не е изключено), във всеки случай е бил там по-главен от Бакатин, който дори не е чекист (Бакатин е „демократ“ от партийните функционери). След ликвидацията на КГБ на СССР Амвросов преминава на работа във ВГТРК. От март 1998 ръководи „Радио Русия“. През 2000 година става за кратко директор на ОАО „ТВ център“. Налага се да напусне и сега работи в „Интерфакс — Китай“.

Ананиев, Евгений. Подполковник от разузнаването. Не е известно къде е шпионирал. От разузнаването попада в Шесто управление на КГБ, което се занимава с икономика. Става водещ офицер на А. Усманов, лидера на узбекската организирана престъпна групировка (ОПГ) в Москва. Те започват с дребни неща — откриват нелегална фабрика за производство на найлонови торбички. След август 1991 година Ананиев напуска КГБ и открито се залавя с бизнес. Отначало е президент на компанията „Мегаполис“ и издава списание със същото име. През април 1993 година става председател на Управителния съвет на известната „МАПО Банк". Това е банката на външното разузнаване, в учредяването й участват ръководителите на СВР, генералите Шчербаков, Гореловски и Рябихин. Тоест това един вид е „централната банка“ на „азиатската мафия“. Тя се занимава с най-мръсните работи, до степен, че там в един период е и общата каса на една бандитска групировка. В интернет има купища компромати за тази банка. Успяват да я закрият едва през февруари 2000 година, когато се сменя властта. Ананиев напуска „МАПО Банк“ през август 1997 година, когато става генерален директор на „Росвооружение“. „Азиатската мафия“ алчно и ненаситно разхищава валутата, получена от износа на оръжие — през онези години до оръжейните заводи не стига почти нищо.

Анисимов, Константин Олегович, роден през 1964 година. Завършва едногодишните курсове към Военния институт (като преводач от персийски език). През 1984–1986 служи като офицер в Афганистан, награден е с афганистански орден. През 1992 завършва Института за страните от Азия и Африка и става генерален директор на туристическа фирма. Тоест фактът, че Анисимов е кадрови разузнавач, не подлежи на съмнение. От 1997 година работи в Московското речно параходство. Отначало е началник на речна гара, след това е заместник генерален директор на параходството. През април 2002 го избират за генерален директор. Днес параходството процъфтява: 163 товарни кораба плават по реките на Европейска Русия и из моретата в цяла Европа. Те свързват Москва с пристанища в Турция, Италия, Франция и на Скандинавския полуостров. Търговията с наркотици не може да бъде обслужена по-добре. И което е интересно: Каспийско море и Иран изобщо не се споменават — изглежда там царува Беломорско-Онежкото параходство, тоест „европейската мафия“. Московското параходство процъфтява до такава степен, че през май 2002 година купува летището в Новосибирск (за 10 милиона долара). На обикновените хора от параходството, то се знае, изобщо не им е изтрябвало летище. Преди Анисимов на поста генерален директор е друг възпитаник на Института за страните от Азия и Африка — Роман Викторович Троценко, роден през 1970 година. Троценко заема този пост през 2000–2002. Връзката му с външното разузнаване е безспорна, но той, изглежда, не е бил офицер от КГБ, а е започнал направо в бизнеса. На 19 години Троненко става търговски директор на казахската телевизионна компания „Азия ТВ“ (1989–1991). От 1991 година се занимава с най-разнообразни бизнес дейности в Москва.