Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Антонов, Олег Григориевич. Роден е през 1952 година. През 1982 завършва Академията за външна търговия. Работи като представител на „Востокинторг“ в Афганистан. Всеизвестно се, че в тази страна се произвежда само една стока за износ — хероинът. А разните сушени плодове и тям подобни се изнасят само за прах в очите. Разбира се, възможно е Антонов да не участва в подобни далавери. Но след победата на демокрацията бизнесът му потръгва прекалено успешно — сега той ръководи московската фирма „Фритера“ (търговия на едро с хранителни стоки). Освен това е член на борда на директорите на „Интерпромбанк“. Собственият капитал на банката е 25 милиона долара. Антонов притежава 20 процента от акциите (пет милиона долара). Шеф на „Интерпромбанк“ е Виталий Жогин (роден през 1964 година, випускник на Института за страните от Азия и Африка).

Антропов, Алексей Кимович. Подполковник от разузнаването. Завършва школа за разузнавачи по линията на „борбата с международния тероризъм“. През 1996 година във ФСБ е създадена нова структура за нуждите на „азиатската мафия“ — Управление за перспективни програми (УПП). Това е организация за „решаване на проблеми“ чрез ликвидиране на „проблемните“ хора. Чекистите и по-рано са се занимавали активно с такива работи, но за подобни цели са създавали различни „фирми“ и „частни охранителни предприятия“ (от рода на „Стеле“). През ноември 1997 година служителят на УПП А. Литвиненко получава от началството заповед да убие Березовски. Литвиненко не го прави, а се появява със своите разкрития по телевизията. И всички научават какви „програми“ са били смятани за „перспективни“ по това време във ФСБ. Налага се спешно преименуване на това управление — така се появява Управлението за разработка на престъпните организации (УРПО). Но и негов началник си остава същият онзи генерал Хохолков. Естествено в тази престъпна организация се намира място и за Антропов — той става началник на Трети отдел на УРПО. Това е единственият служител на УРПО, за когото със сигурност се знае, че е от външното разузнаване. Генерал Хохолков е от КГБ на Узбекистан, а заместникът му Макаричев — от УКГБ на Ростовска област.

Борисоглебски, Валерии Сергеевич, роден през 1940 година. Завършва МГИМО, от 1963 работи в подразделенията на Министерството на външната търговия. През 1989 година Борисоглебски става първи заместник генерален директор на обединението „Алмазювелирекспорт“, а от 1994 оглавява това предприятие. Едновременно с това той е в управителния съвет на „МАПО Банк“. Както е известно, тази банка е създадена от ръководителите на външното разузнаване от „азиатската мафия“ и се занимава с най-мръсни дела. През септември 2000 година Борисоглебски е принуден да се пенсионира, макар че по договор трябва да работи още две години. Но на „европейците“ не им се чака — износът на диаманти носи по 2 милиарда долара на година, той е прекалено голяма хапка.

Бут, Виктор Анатолиевич, роден през 1967 година в Таджикистан. През 1991 завършва Военния институт за чужди езици. Работи като преводач в Ангола. Според официалната му биография е работил пак като преводач в полка на военнотранспортната авиация във Витебск. Никой от анализаторите не се съмнява, че Бут е офицер от КГБ. Най-вероятно е работил за „азиатската мафия“. А военната транспортна авиация в един период е основното средство за доставка на хероин от Афганистан в Европа. През 1992 година Бут се сдобива на нищожна цена с няколко транспортни самолета и се заема с международни превози — доставя нелегално оръжие до всички горещи точки по света. Това начинание потръгва добре, в неговата авиокомпания Air Cess има около 60 самолета. Най-много работа има в Африка. При клането в Руанда (там загиват близо един милион души) Бут доставя оръжие на племето хуту. Други негови клиенти са анголската „Унита“, Муамар Кадафи, мюсюлманските въстаници на Филипините. Освен това той редовно доставя оръжие в Афганистан — първо на правителството на Рабани, а когато го свалят от власт, и на режима на талибаните. Но световната общественост е най-възмутена от съобщението, че Бут снабдява „Ал Кайда“ Налага му се да напусне Белгия, където е щабквартирата му, и да се пресели в Обединените арабски емирства. На неговите услуги са всички огромни военни складове в страните от ОНД и някои бивши братски страни от епохата на социализма. За Африка се знае със сигурност, че там плащат с диаманти. Само „Унита“ добива диаманти за 150 милиона долара на година. Логично е да се предположи, че афганистанците се разплащат с хероин, от който имат несметни запаси. Още по съветско време, докато течеше войната, нашите чекисти разменяха хероина за оръжие за муджах и дините.