Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Сидоров, Василий Сергеевич, роден през 1945 година. През 1967 завършва МГИМО. Официално е „чист дипломат“, но в книгата на Дж. Барън е споменат като шпионин. Работил е в Гърция (1968–1973) и в Ню Йорк (1976–1981, 1991–1995). През 1995 година става заместник-министър на външните работи. През 1998–2001 година е представител на Русия в ООН (Женева). От 2001 година Сидоров е директор по външноикономическите връзки на ОАО „Мегафон“. Тази фирма принадлежи на „европейската мафия“: най-едрите й акционери влизат в структурите на Потанин и Фридман. Много приличен бизнес за шпионин от Пети отдел на разузнаването.

Синелник, Юрий Петрович, роден през 1963 година. Подполковник от разузнаването. Не е известно къде е шпионирал. Затова пък е известен пълният набор езици, които владее: английски, немски, френски и испански. Което сочи по-скоро към Европа, отколкото към Азия. През 1992 година му се налага да напусне разузнаването. Синелник е родом от Калининград, започва работа в местната риболовна база — в началото като обикновен служител, след това влиза в борда на директорите. От 1994 до 1998 година е генерален директор на базата. В резултат от дейността му почти всички кораби, повече от 80, са продадени в чужбина. Остават само никому ненужни стари корита. Парите изчезват незнайно къде. Синелников вече няма какво да прави в Калининград, повишават го и го взимат в Москва. Там първо става заместник-председател на Държавния комитет по риболова, а от декември 1999 е негов ръководител. Заема този завиден пост само до януари 2001 година. Смята се, че неговата самостоятелност не се харесва на Кремъл: през ноември 2000 година той се опитва да стане губернатор на Калининградска област (получава 13 процента от гласовете — 4-то място). Едва ли, по-скоро е обратното — опитал се е да стане губернатор от отчаяние, тъй като креслото му е започнало да се клати. В резултат през март 2001 година Синелник получава и шамар — възбудено е наказателно дело: дипломата му за завършен юридически факултет била подправена! Но това е нищо, заместникът му М. Дементиев направо получава пет години затвор за корупция. В такива случаи отношението към бившите шпиони е по-хуманно.

Сучков, Виталий Иванович. Изгонен е за шпионаж от Испания през 1981 година. Сега работи в ръководството на компанията СНС, отговаря за кадрите (обичайната длъжност за чекист). Търговията с цигари по принцип е много печеливша дейност, при това фирмата СНС спада към по-големите — с почти 2000 служители и филиали в 43 града на Русия. Основен партньор на фирмата е огромният международен концерн British American Tobacco, който продава в Русия посредством СНС цигари приблизително за 700 милиона долара годишно.

Титов, Генадий Фьодорович. Роден през 1932 година. Генерал-лейтенант от разузнаването. Във външното разузнаване е от 1952. Първата му командировка е в Англия (1961–1968).

После е резидент в Норвегия (1972–1977). През януари 1977 година е заловен на местопрестъплението и изгонен — арестуван е агентът му Хаавик. Въпреки този провал Титов става доверено лице на Крючков: от 1977 до 1979 е специален помощник на началника на разузнаването. През 1979 година сменя генерал Грушко на поста началник на Трети отдел на ПГУ (Грушко също е от „норвежците“). През януари 1984 година Титов става генерал-майор — и почти веднага, само след няколко дни, претърпява нов провал: във Виена е арестуван агентът му Трехолт. Макар че бил принуден да напусне Норвегия, Титов успял да убеди началството, че с норвежеца Трехолд трябва да работи само той. Срещали се във Виена. Смята се, че точно тези безцелни пътувания на Трехолт до Виена са привлекли вниманието на спецслужбите. Изпращат Титов на нещо като заточение като заместник-представител на КГБ в ГДР. Изглежда, че именно това назначение позволява на „европейската мафия“ да затвърди положението си в германския отдел на разузнаването… От ГДР Титов излита към нови върхове: става първи заместник-началник на разузнаването. Не е известно кога точно се случва това — най-вероятно Титов сменя на този пост генерал Грушко през 1989 година. А когато през януари 1991 година Грушко освобождава поста на началник на ВГУ, тоест контраразузнаването, Титов заема и това място. Те като че ли вървят в тандем. Следва августовският пуч и генерал Грушко отива в затвора. А генерал Титов остава на свобода — той си има алиби, прекарал е целия август по „горещи точки“! А щом точно по това време началникът на контраразузнаването не е бил в столицата, значи „европейската мафия“ предварително се е погрижила някой от ръководителите да остане на свобода, в случай че заговорът се провали. Какво става с генерал Титов по-нататък, не е известно. Разбира се, той веднага е уволнен от органите.