Франсис Фукуяма - Произход на политическия ред

Комунистическите режими в реалния свят, разбира се, правят точно обратното на това, което предрича Маркс, изграждайки големи и тиранични държавни структури, за да принудят хората да действат колективно, когато не успяват да го сторят спонтанно. Това на свой ред кара поколение от демократични активисти в Източна Европа да си представят собствена форма на бездържавност, при която едно мобилизирано гражданско общество би заело мястото на традиционните политически партии и централизирани управления. Тези активисти впоследствие се разочароват, осъзнавайки, че техните общества не биха могли да бъдат управлявани без институции и се сблъскват с неприятните компромиси, необходими за изграждането им. В десетилетията след падането на комунизма Източна Европа е демократична, но не е непременно щастлива от своята политика и политици.

Най–широко разпространената фантазия за бездържавност в дясното е, че пазарната икономика ще направи по някакъв начин държавното управление ненужно и неуместно. По време на дотком бума през 90–те години на XX в.[8] много ентусиасти подобно на бившия президент на „Ситибанк“ Уолтър Ристън твърдят, че светът преживява „залез на суверенитета", при което традиционно упражняваната от държавите политическа власт е подкопана от нови информационни технологии, които правят държавните граници невъзможни за контролиране и правилата трудни за прилагане. Възходът на интернет кара активисти като Джон Пери Барлоу[9] от „Електроник Фронтиър Фаундейшън" да публикуват Декларация за независимостта на киберпространството, в която на правителствата в индустриализирания свят е казано: „Вие не сте добре дошли сред нас. Вие нямате суверенитет там, където се събираме." Глобална капиталистическа икономика ще замести суверенитета на демократичните правителства със суверенитета на пазара: ако законодателната власт гласува за прекомерно регулиране или ограничаване на търговията, ще бъде наказана от пазара на облигации и принудена да приеме политики, сметнати за рационални от световните капиталови пазари. Фантазиите за свят без държави винаги са намирали благосклонна публика в Съединените щати, където враждебността към държавата е неизменна част от американската политическа култура. Либертарианци от различни породи предлагат не само свиване на прекалено раздутата социална държава, но и премахване на основни институции като Съвета на Федералния резерв и Агенцията по храните и лекарствата.

Съвсем основателно е да се твърди, че съвременните правителства са прекалено големи и поради тази причина ограничават икономическия растеж и индивидуалната свобода. Хората са прави да недоволстват от неотзивчивата бюрокрация, корумпираните политици и безскрупулната природа на политиката. Но в развитите страни ние възприемаме съществуването на държавно управление за даденост дотолкова, че понякога забравяме колко важно е то, колко трудно е било създадено и как би изглеждал светът без определени базисни политически институции.

Не става дума само за това, че приемаме демокрацията за даденост; ние приемаме за даденост и факта, че въобще имаме държава, която може да изпълнява някои основни функции. Окръг Феърфакс в щата Вирджиния, предградие на Вашингтон, където живях в продължение на много години, е един от най–богатите окръзи в Съединените щати. Всяка зима по пътищата на окръга се появяват дупки в резултат на замръзването и затоплянето след зимните бури. Но в края на пролетта всички тези дупки биват запълнени магически, така че никой да не трябва да се притеснява дали няма да счупи полуоската си в някоя от тях. Ако не са запълнени, жителите на Феърфакс се ядосват и недоволстват от некомпетентността на местната власт; никой (освен неколцина специалисти от публичната администрация) никога не се замисля за сложната, невидима обществена система, която прави възможно това, или защо запълването на дупките в съседния окръг Колумбия отнема повече време, или защо в много от развиващите се страни дупките никога не се запълват.

Всъщност общества с минимално или никакво държавно управление, каквито си въобразяват мечтателите отляво и отдясно, не са фантазии; те действително съществуват в съвременния развиващ се свят. Много части от Субсахарска Африка са либертариански рай. Регионът като цяло е утопия с ниски данъци, с правителства, които често не са в състояние да съберат повече от около 10% от брутния вътрешен продукт чрез данъци в сравнение с повече от 30% в Съединените щати и 50% в някои части на Европа. Вместо да отприщи предприемачеството, тази ниска ставка на данъчно облагане означава, че основни обществени услуги като здравеопазване, образование и запълване на дупки страдат от липса на финансиране. Физическата инфраструктура, върху която почива модерната икономика, като пътища, съдебна система и полиция, липсва. В Сомалия, където не съществува силно централно управление от края на 80–те години на XX в., обикновените хора могат да притежават не само автомати, но и гранатомети, зенитни ракети и танкове. Хората са свободни да защитават собствените си семейства и в действителност са принудени да го правят. Нигерия има филмова индустрия, която произвежда толкова заглавия, колкото прочутият индийски Боливуд, но филмите трябва да постигат бърза възвръщаемост, защото правителството не е в състояние да гарантира правото на интелектуална собственост и да предотврати незаконно копиране на произведените филми.