Франсис Фукуяма - Произход на политическия ред

Очевидният хаос и корумпираността на демократичните политици в Индия често биват сравнявани с бързото и ефективно вземане на решения в Китай. Китайските владетели не са ограничавани нито от върховенство на правото, нито от изисквания за демократична отговорност; ако те решат да построят огромен язовир, да сринат квартали, за да отворят място за магистрали или летища, или да приемат бърз пакет от икономически стимули, могат да направят това много по–бързо, отколкото демократична Индия.

Четвъртият съществен източник за политическо безпокойство е свързан с икономиката. Съвременният глобален капитализъм се е доказал като продуктивен и създаващ благополучие отвъд мечтите на всеки човек, живял преди 1800 г. В периода след нефтените кризи през 70–те години на XX в. размерът на световната икономика нарасна почти четирикратно, а благодарение на отвореността към търговия и инвестиции голяма част от населението на Азия се присъедини към развития свят. Все пак глобалният капитализъм така и не е намерил начин да избегне високите нива на волатилност особено във финансовия сектор. Глобалният икономически растеж страда от периодични финансови кризи, които разтърсват Европа в началото на 90–те години, Азия през 1997–1998 г., Русия и Бразилия през 1998–1999 г. и Аржентина през 2001 г. Тази неустойчивост достига апогея си – може би напълно заслужено – с голямата криза в родината на глобалния капитализъм САЩ през 2008–2009 г. Свободните пазари са необходими за насърчаване на растежа в дългосрочен план, но те не се саморегулират, особено когато става въпрос за банки и други големи финансови институции. Нестабилността на системата е отражение в последна сметка на политически провал или с други думи на неуспеха да се осигури достатъчен регулаторен контрол както на национално, така и на международно ниво.

Кумулативният ефект от тези икономически кризи не подкопава задължително доверието към пазарната икономика и глобализацията като двигатели на икономическия растеж. Китай, Индия, Бразилия и много други т.нар. страни с нововъзникващи пазари продължават да се представят добре икономически благодарение на участието си в глобалния капитализъм. Но е очевидно, че политическата задача по намиране на правилните регулаторни механизми за обуздаване на волатилността на капитализма все още не е решена.

Този въпрос ни насочва към една много важна, но често пренебрегвана причина за загрижеността относно бъдещето на демокрацията. Политическите институции се развиват, често бавно и мъчително, с течение на времето, тъй като човешките общества се стремят да се организират, за да подчинят своята околна среда. Но политически упадък възниква, когато политическите системи не успяват да се приспособят към променящите се обстоятелства. Съществува нещо като закон за съхраняване на институциите. По своята същност човешките същества са животни, които следват определени правила; те са родени, за да се съобразяват със социалните норми на своята среда и консолидират тези правила често с трансцендентен смисъл и значение. Когато околната среда се променя и възникват нови предизвикателства, често настъпва разрив между съществуващите институции и текущите нужди. Тези институции са подкрепяни от огромен брой непоклатими заинтересовани кръгове, които се противопоставят на каквато и да било фундаментална промяна.

Твърде вероятно е американските политически институции да се изправят пред сериозно изпитание на тяхната приспособимост. Американската система е изградена върху твърдото убеждение, че силната политическа власт представлява сериозна заплаха за живота и свободата на гражданите. Поради тази причина конституцията на САЩ е замислена с широк спектър от взаимни ограничения и взаимно уравновесяване на институциите на властта, посредством което отделните власти биха могли да предотвратят упражняването на тираничен контрол от останалите власти. Тази система е служила добре на страната, но само защото в определени критични моменти от нейната история, когато е възниквала необходимост от силно управление, е било възможно постигането на консенсус за осъществяването му чрез упражняване на политическо лидерство.

За съжаление няма институционална гаранция, че по начина, по който е замислена, системата винаги ще контролира тираничната власт, като същевременно позволява упражняване на държавна власт при възникване на такава необходимост. Последното зависи на първо място от наличието на обществен консенсус по отношение на политическите цели, което липсва в американския политически живот през последните години. САЩ са изправени пред редица големи предизвикателства, свързани най–вече с регулирането на фискалното им състояние в дългосрочен план. Последното поколение американци са изразходвали пари за себе си, без да плащат за това чрез данъчно облагане – ситуация, която е утежнена от годините на твърде лесен достъп до кредити и преразходи както на битово, така и на управленско ниво. Дългосрочният фискален дефицит и чуждестранната задлъжнялост застрашават самите основи на американската мощ по целия свят, тъй като други страни като Китай ни изпреварват по относителен ръст.