Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

— Perdone usted, fuma cigarillos franceses? (Извинете, вие френски цигари ли пушите?)

— Да, французин съм.

— Я, колко странно. Не съм ви виждал досега тъдява. Да не сте от горилите на Дългия Шарло?

Канарата се надигна и се представи:

— Аз съм комисарят Белион и отговарям за сигурността на генерала.

— Очарован съм.

— И вие ли сте французин?

— Хайде стига, господин комисар. Явно знаете твърде добре кой съм и затова сте дошли в нашето кафене.

— Ама чакайте…

— Не го усуквайте. Едно нещо във вас ми хареса — сложили сте нарочно цигарите върху масата, за да ви заговоря. Нали така?

— Точно така.

— Ще пиете ли още една мастика?

— Окей. Дойдох да се запозная с вас, защото в качеството си на отговорник по сигурността имам задължението да съставя списък на лицата от френски произход, които трябва да напуснат Каракас по време на посещението на генерала. Този списък ще бъде връчен на министъра на вътрешните работи, който ще предприеме необходимите стъпки.

— Аз в списъка ли съм?

— Все още не.

— Какво знаете за мен?

— Че имате дом, семейство и водите почтен живот.

— И какво друго?

— Че сестра ви се нарича госпожа X… и живее там и там в Париж, а другата — госпожа Y… понастоящем е в Гренобъл.

— По-нататък?

— Че присъдата ви ще бъде отменена идната година — през юни 1967.

— Кой ви го каза?

— Знаех го, още когато тръгвах от Париж, но тук консулът ми го потвърди.

— Защо консулът не ме е известил?

— Официално той не би трябвало да знае адреса ви.

— Но се сеща къде живея, когато ми изпраща изпаднали в беда французи, за да им помогна.

— Хората пристигат при вас по линията на Алианс Франсез — това е друга организация.

— Щом казвате… Все пак благодаря ви за добрата новина. Мога ли да отида в консулството, за да получа официалното известие?

— Винаги, когато поискате.

— Кажете, господин комисар, кой вятър ви довея тази сутрин на моята тераса? Не сте дошли, за да ми кажете, че ще бъда помилван, нито за да потвърдите, че сестрите ми си живеят на старите адреси.

— Така е. Дойдох, за да ви видя лично, Папийон.

— Вие познавате само един Папийон — човека от полицейското досие в Париж, а то е пълно с лъжи, преувеличения и фалшифицирани доказателства. Досие, което никога не е съдържало и една истина за мен.

— Вярвам ви и най-искрено ви поздравявам.

— Сега, след като ме видяхте, ще ме сложите ли в списъка за експулсиране?

— Не.

— А искате ли, господин комисар, аз да ви кажа какво търсите тук?

— Би било забавно.

— Казали сте си — авантюристът винаги би се хванал да свърши някоя работа за пари. Въпреки почтения си живот, Папийон си е останал авантюрист. Колкото и голям хонорар да му предложат, той сигурно би отказал да подготви лично атентат срещу Дьо Гол, но нищо не му коства да помогне в организирането на атентата, ако друг поеме големия риск.

— Продължавайте.

— Много сте сбъркали, драги ми комисарю. Първо на първо, никакви пари не могат да ме накарат да се забъркам с политиката, а още по-малко — да застана срещу Дьо Гол. И второ, кой би имал интерес да го застреля баш във Венецуела?

— OAS 6 6 Organisation armee secrete — нелегално движение стремящо се да се противопостави чрез насилие на независимостта на Алжир. — Бел.пр. .

— Виж, това е не само възможно, но и твърде вероятно. След като толкова пъти се издъниха във Франция, във Венецуела може да им се усмихне късметът.

— Да им се усмихне късметът, защо?

— Хората от OAS имат такава организация, че не е необходимо да влизат в страната по легален път. Земните граници на Венецуела са почти неохранявани. Терористите могат да проникнат на наша територия посред бял ден съвсем спокойно и никой няма да научи. Това е първата грешка, която допускате, господин комисар. Но има и втора.

— Да чуем — подсмихна се Белион.

— Ако онези типове от OAS са толкова ловки, колкото ги мислят, те много ще внимават да не влязат в контакт с някой от живеещите тук французи. Те не могат да не знаят, че полицията ще отиде първо при французите, затова ще правят всичко възможно да ни избягват. Не забравяйте, че ако човек има престъпни намерения, той никога не би отседнал в хотел. В този град стотици хазаи дават стаи под наем, без да регистрират гостите си. С други думи, ако някой подготвя атентат срещу Дьо Гол, не го търсете сред французите. Независимо дали са престъпници, или не.

Стори ми се, че след тези думи Белион загуби желанието си да се усмихва. Тръгна си угрижен и ми каза да го посетя, когато ми разрешат да се върна в Париж. Даде ми служебния си адрес. Аз наистина отидох след няколко години. Отговориха ми, че не познават такъв човек. Жалко, щеше да е забавно да го срещна отново. Той постъпи коректно с мен, защото, за разлика от много други, не бях експулсиран по време на посещението. Впрочем опити за атентати също нямаше.