Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– Мислиш ли, че Дерек подозира нещо?

– Струва ми се, че не – отвърнах развеселено.

И я целунах още веднъж.

2016

ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД СЪБИТИЯТА

През октомври 2016 година малък нюйоркски театър представи пиеса със заглавие „Черната нощ на Стефани Мейлър“. Автор беше Мета Островски, а режисьор Кърк Харви. Спектакълът нямаше никакъв успех. Островски беше на седмото небе. „Не винаги нашумелите пиеси непременно са най-добрите, честна дума на критик“, заяви той на Харви, който бе напълно удовлетворен от подобна оценка. В момента двамата са на турне из страната и са доволни от себе си.

През годината, последвала злокобното пътуване до Йелоустоун, Стивън Бергдорф непрекъснато бе преследван от образа на Алис. Виждаше я навсякъде. Струваше му се, че чува гласа ѝ. явяваше му се в метрото, в кабинета, в банята.

За успокоение на съвестта той реши да признае всичко на жена си. Тъй като не знаеше как да го направи, състави писмена изповед. В нея описа всичко с най-големи подробности, от хотел „Плаза“ до националния парк Йелоустоун.

Вечерта, когато приключи, той се втурна към жена си, за да я накара да прочете написаното. Тя обаче бързаше, защото излизаше на вечеря с приятелки.

– Какво е това? – запита го тя, като погледна купчината листове, които мъжът ѝ подаваше.

– Трябва да го прочетеш. Веднага.

– Закъснявам за вечерята. Ще го прочета след това.

– Започни още сега. Ще разбереш защо.

Заинтригувана, Трейси Бергдорф хвърли поглед на първата страница, права в коридора. Сетне обърна на втората, съблече палтото си, свали обувките и седна на канапето във всекидневната. До края на вечерта не мръдна оттам. Не можеше да откъсне очи от текста. Прочете го на един дъх. От самото начало не беше произнесла нито една дума. Стивън се прибра в спалнята. Седна съкрушен на брачното легло. Не се чувстваше готов да посрещне реакцията на жена си. По едно време стана, отиде до прозореца, отвори го и се наведе навън. Живееха на единайсетия етаж. Щеше да умре за миг. Трябваше да скочи. Длъжен беше да го направи още сега.

Тъкмо се канеше да прекрачи перваза, когато вратата рязко се отвори. Влезе Трейси.

– Стивън – каза тя с възхита в гласа, – твоят роман е направо гениален! Не знаех, че пишеш криминален роман.

– Роман ли? – промърмори Стивън.

– Отдавна не съм чела толкова интересен криминален роман.

– Но това не е…

Трейси беше толкова въодушевена, че дори не го слушаше.

– Незабавно ще го дам на Виктория. Тя работи в литературна агенция.

– Недей, не смятам, че…

– Стивън, тази творба трябва непременно да бъде публикувана!

Въпреки волята на своя съпруг, Трейси даде текста на приятелката си Виктория, която пък го предложи на своя шеф. Той бе поразен от прочетеното и веднага се свърза с най-престижните нюйоркски издателства.

Година по-късно романът беше публикуван и пожъна небивал успех. В момента текат преговори за екранизация.

Алън Браун така и не се яви на общинските избори през септември 2014 година. Замина с Шарлот за Вашингтон и в момента работи в кабинета на един сенатор.

Силвия Тененбаум бе избрана за кмет на Орфия. Жителите на града много я ценят. От една година насам организира литературен фестивал, който се радва на все по-голям успех.

Дакота Идън записа литература в нюйоркския университет. Джери Идън подаде оставка. Заедно с жена си Синтия напуснаха Манхатън и се установиха в Орфия, където отново отвориха книжарницата, принадлежала някога на Коди. Кръстиха я „Светът на Дакота“. Тя вече придоби известност сред всички обитатели на Хемптънс.

Що се отнася до Джеси, Дерек и Ана, след разрешаването на случая с изчезването на Стефани Мейлър те получиха награда от губернатора.

Дерек подаде молба и беше прехвърлен от Административния в Криминалния отдел.

Ана напусна полицията в Орфия и сега е сержант в щатската полиция.

Джеси все пак реши да продължи кариерата си в полицията, предложиха му чин майор, но той отказа. В замяна помоли да работи заедно с Ана и Дерек. До този момент те са единственият подобен екип в щатската полиция и са приключили с успех всички поверени на тях разследвания. Колегите им ги наричат екип сто процента . Обикновено им възлагат най-заплетените случаи.

Когато не са на терен, остават в Орфия, където тримата живеят. Ако имате нужда от тях, можете да ги намерите в един очарователен ресторант на „Бендъм Роуд“ 77, където някога имаше железарски магазин, до пожара през юни 2014 година. Заведението се нарича „При Наташа“, а собственик е Дарла Скот.