Скотт Туроу - Обратими грешки

— Работни хипотези — започна Харолд. Стоеше зад касата, поставена върху остъклен шкаф, в който на монтирани под наклон лавици бяха подредени пури и опаковани сладкиши. По повърхността на шкафа ясно личаха алени петна, оставени от екипа, свалящ отпечатъците. — Хипотеза номер едно, която е доста правдоподобна: въоръжен грабеж, развил се не по плана. Касата е празна, торбичката за инкасото я няма, трите жертви са без часовници, портфейли и бижута… Хипотеза номер две: днес ще кажа „единствен извършител“. Това е доста предпазливо предположение — уточни той, — но ми допада все повече. Куршумите, които открихме, като че ли до един са 38-и калибър и поне на пръв поглед изглеждат изстреляни от едно и също оръжие. Почти сигурно става дума за единствен стрелец. Може да има съучастници, но това не е типичният начин на действие… Гъс е бил убит точно тук, докато е стоял зад касата, и доколкото може да се прецени, се е опитвал да вдигне телефонната слушалка. Един изстрел в лявата част на черепа. На база предварителния оглед Пейнлес казва, че дистанцията е била между един и два метра, което означава, че стрелецът също е бил непосредствено до касата. Въоръжен обир, развил се не по плана — повтори Гриър, извади от вътрешния си джоб тънка сребърна химикалка и посочи с нея кръвта: изсъхналата на линолеума локвичка и капките, опръскали телефона върху зелената стена. След това продължи: — След като застрелва Гъс, убиецът се изправя пред сериозен проблем, тъй като в ресторанта има още двама души. Това е моментът, когато обикновеното углавно престъпление се превръща в брутално гнусно убийство. — Думите не бяха случайно употребени, защото охарактеризирането на едно убийство като „брутално“ и „гнусно“ в този щат автоматично водеше до искане на смъртна присъда. — Вместо да побегне към вратата като всеки нормален пънк, нашият човек решава да се справи със свидетелите. Госпожица Ремарди е убита тук, с един изстрел в корема. — Харолд бе извървял двайсетина крачки до сепарето срещу входната врата в първоначалната част на ресторанта. Когато Гъс бе закупил заведението, много преди да се разшири в складовете на изток и на запад, бе оставил стария интериор — две редици сепарета с прегради от здрави и вече потъмнели от времето дъски, тапицирани с листове уретан, се събираха в централната част. В двата ъгъла като военни кули се издигаха четвъртити закачалки за дрехи. — Има признаци, които ни карат да предполагаме, че госпожица Ремарди се е опитала да отнеме пистолета. По ръцете й има охлузвания, един от пръстите й е счупен. Не е успяла. Платът около раната е обгорял, а около самата рана се забелязват набити изгорели барутни частици, следователно изстрелът е бил от упор. Ако се съди по изходната рана, Пейнлес смята — това подлежи на уточнение, — че куршумът е минал през черния дроб и аортата, така че тя е умряла за минути. — Техниците бяха извадили куршума от мястото в централния панел, където се бе забил. Не бяха имали проблем с откриването му: неравен кръг от засъхнала кръв очертаваше дупката, около която ламперията се бе напукала и през пукнатините се виждаше чамовата дървесина. Това означаваше, че Луиза бе умряла седнала. Чаша за кафе, по ръба на която се виждаше полумесец, оставен от червилото й, още стоеше на масата до пълен с фасове пепелник. — Ако е била изправена пред съучастник на убиеца, няма логика, че се е съпротивлявала. Това е още една причина да смятаме, че става дума за дело на един човек. — Харолд посочи една от масите, под която се виждаше изцапана със сос чиния, счупена явно по време на борба. Сред парчетата имаше остатък от дебела говежда пържола, полупразна кутия цигари и запалка-еднодневка. — Господин Джъдсън се е хранил в ъгъла до прозореца. Тази сутрин Рафаел е прибрал оттам чиния, чаша и кутия „Севън ъп“. Дясната страна на костюма на господин Джъдсън е изцапана с прах, което подсказва, че той вероятно се е пъхнал под масата. Може би просто е искал да се скрие. Но убиецът го е намерил… От отпечатъците от подметка в кръвта, посоката на провлачването и разпределението на трупните синини при Гъс и Луиза може да се заключи, че господин Джъдсън е бил принуден под заплаха да бъде застрелян да пренесе двете тела във фризера в мазето. — Харолд поведе детективите като първолаци покрай касата и покрай чакащата Мюриъл. Минаха под тясна арка, излязоха на осветеното от единствена лампа стълбище и се спуснаха по дъсчените стъпала. Озоваха се в иззидана с тухли изба, където имаше и други хора. Три носилки на колела чакаха телата, които още не бяха извадени, понеже бяха дълбоко замразени. Полицейският патолог Пейнлес Кумагаи трябваше да направи доста изследвания, преди да остави труповете да се размразят. Когато приближиха, Лари чу Пейнлес да заповядва рязко на помощниците си. Харолд предупреди всички да внимават за преплетените по пода електрически кабели, отиващи до мощните халогенни лампи, докарани от хората на Пейнлес, за да направят снимки. Като използва химикалката си, Харолд отвори вратата на фризера по-широко. Най-близко до входа бе тялото на Джъдсън — единият му крак беше почти върху прага. Харолд посочи обувките му и обърна внимание на подметките, които бяха кафяви от кръв. Шарката по тях съответстваше на отпечатъците горе.