Скотт Туроу - Братя

– Датата за освобождаване остава – обяви той.

Сетне цялата комисия се изниза през задната врата като вода през фуния.

Пол Янис прегърна брат си. Полицаите хванаха Кас за сините ръкави, но му позволиха да прегърне за кратко майка си, преди да го изведат. Репортерите наобиколиха Пол.

Стърн стисна ръката на Туули и си тръгна пръв. Хал излезе, следван от Ивън и Мел като в траурен кортеж.

– На това му викам да си изхабиш думите на вятъра – измърмори Кронон в коридора.

След секунди вратата на заседателната зала се отвори широко и един служител се опита да изкара на заден ход количката на госпожа Янис. Хал, който по свой особен начин бе кавалер, се притече на помощ. Като доказателство, че човек никога не знае какво може да очаква от него, веднага щом я изкараха в коридора, той коленичи пред старицата и ѝ зашепна приятелски, сякаш не той преди малко описа сина ѝ като адско изчадие.

– Лельо Лидия!

Постави ръка върху нейната – върху кафявата кожа, осеяна със старчески петна и един по-голям белезникав участък като стар белег от изгаряне. Ивън си спомни колко похабена бе кожата на майка ѝ в последните години от живота ѝ. Изглеждаше тънка като хартия, сякаш можеше да я скъсаш с пръсти.

– Лельо Лидия, аз съм Хал Кронон. Синът на Зевс и Хермиона. Много се радвам да те видя.

Старицата се заоглежда неразбиращо, опитвайки се да се ориентира. Очите ѝ бяха сълзливи, клепачите – останали почти без мигли. За да ѝ помогне, той заговори на гръцки. Единствената дума, която Ивън разбираше, бе малкото му име, което повтори няколко пъти. Госпожа Янис най-сетне го позна.

– Хераклес! – Кимна няколко пъти. – Хераклес.

Вдигна ръка и неочаквано нежно погали Хал по бузата. Вратата отново се отвори и излезе Пол, следван от група репортери и двамата млади сътрудници от предизборния му щаб. Хал се изправи, очите му отново се бяха насълзили; притисна смачканата си носна кърпичка върху лицето си. Пол го изгледа за секунда, после заговори на болногледачката:

– Нелда, заведи мама горе. В дома я чакат.

Госпожа Янис още повтаряше „Хераклес“, докато болногледачката я откарваше с количката. Пол се обърна към Хал с мрачно изражение, нещо между обида и недоумение, със стиснати устни.

– Не ме гледай лошо, Пол – коментира Хал. – Майка ти винаги е била добра към мен. Все пак тя не е убивала никого. Нещо, което не съм толкова сигурен за теб.

При последната забележка Пол зяпна смаяно и отстъпи назад.

– За бога, Хал!

– Не ми се прави на изненадан. На теб ти се размина, но съм сигурен, че и ти имаш пръст в убийството на Дита. Винаги съм го знаел.

Тримата репортери трескаво записваха в бележниците си. Пол се намръщи заплашително. Той постоянно бе във фокуса на общественото внимание и нямаше намерение да се злепоставя, въпреки провокацията. Затова само изгледа другия мъж по-продължително.

– Това са глупости, Хал. Просто си разстроен.

Той махна на двамата си млади сътрудници и като наметна палтото си, се отдалечи по коридора.

Репортерите веднага наобиколиха Хал. Мария Сорея от Канал 4, силно гримирана както винаги пред камерите, с толкова безупречно оформени вежди, че изглеждаха нарисувани, попита настоятелно няколко пъти:

– Каква според вас е ролята на сенатор Янис в убийството на сестра ви.

Туули, който като Ивън стоеше безмълвен наблизо, най-сетне реши да се намеси. Хвана Хал за ръката и го дръпна настрани, като заяви:

– В момента не можем да коментираме. Утре ще дадем изявление.

Ивън се обади да докарат колата на Хал, докато се качваха с асансьора, и когато излязоха, лимузината „Бентли“, чиято карамелена тапицерия винаги я караше да се чувства като затворена в кутийка за бижута, ги чакаше. Шофьорът Делман отвори вратата, като се усмихваше угоднически. Една пътна полицайка със светлоотразителна жилетка се приближи, за да ги подкани да тръгват по-бързо. Хал даде знак на Ивън да се качва. След като остави шефа в офиса, Делман щеше да я върне да вземе колата си.

– Хал, какво, по дяволите, става? – измърмори Туули, докато пътуваха.

Адвокатът и Кронон бяха приятели от детинство. Един от многото митове, които Хал разпространяваше за самия себе си, беше, че е „градско чедо“, отраснало в малка къща в Киуани, а не в имението в Грийнуд, където семейството се преместило, докато бил в гимназията. Той не харесваше много контетата от богатите предградия, с които бе учил в гимназиалните класове и в колежа и сред които сега отглеждаше децата си. Предпочиташе съучениците си от началното училище, като Мел, които, ако трябва да сме честни, навремето вероятно са го избягвали като всички останали. Макар и подлизурко по природа, когато се наложеше, Туули беше прям е Хал, който, ако беше в подходящо настроение, приемаше критики.