Скотт Туроу - Братя

– Не просто невярно твърдение. А злонамерено изопачаване на истината – цитира Рей дефиницията от наказателния кодекс, която би могъл да използва в евентуалното дело за клевета.

Прехвърлил седемдесетте, Хорган бе толкова червендалест, че лицето му приличаше на домат с бяла коса. С две сменени коленни стави той трудно се движеше и вече дори не се преструваше, че помни имена. Някои го смятаха за закостенял дъртак, но той бе съхранил острия си ум и удоволствието от ловките механизми на властта.

– Можем ли да го докажем? – попита Пол.

– Би трябвало да е лесно. Какви доказателства имат, че си замесен в убийството?

Седнал от другата страна на полираната заседателна маса, Марк Крули, началникът на предизборния щаб на Пол, остави молива си и заяви:

– Длъжни сме да го съдим.

Марк беше тих, целеустремен дребен човечец, генерал в задкулисната армия, която човек не може да види по телевизията. Водеше предизборни кампании из цялата страна вече десет години, като наскоро бе спечелил едно място за Конгреса в Калифорния, която от пет десетилетия беше запазена територия на републиканците. Той си разбираше от работата. Но се интересуваше само от едно: да печели. Сега се беше заинатил. Не понасяше да спори с адвокати – всъщност с когото и да било.

– Трябва да го съдим – повтори.

Пол се престори, че не е чул Крули, който понякога имаше странни идеи кой за кого работи. Обърна се към Хорган:

– Обаче пък ние ще трябва да докажем, че нямам нищо общо с убийството, нали? Доказването на отрицателно твърдение винаги е проблем. Няма как да използваме ДНК резултатите от кръвта на местопрестъплението. Нали сме еднояйчни близнаци.

– Така е – съгласи се Рей. – Но ще направим иск за откриване и така ще докажем, че Хал няма никакви доказателства. Нали?

Тримата седяха в остъклената заседателна зала по средата на предизборния щаб на Пол – две от стените бяха прозрачни. Дизайнът бе дело на Крули. Смяташе, че откритостта внушава подходящо политическо послание – както на хората от щаба, така и на журналистите в редките случаи, когато бяха допускани тук.

Пол обаче не обичаше да разкрива тайните си и не можеше да свикне.

Ако погледнеше през стъклото към работното помещение отвън, човек би си помислил, че кампанията протича безпроблемно. Имаше стотина души, вглъбени в работата си, с изключение на двайсетина всички бяха доброволци. Сградата беше собственост на стар познат на Пол от юридическия факултет, Макс Флорънс, който му бе предоставил безвъзмездно два етажа. Бяха доставили сглобяеми прегради с големи прозорци и приведоха всичко в използваем вид в деня, в който Пол обяви кандидатурата си. Така демонстрира превъзходство над противниците си.

Половината от площта на предизборния щаб бе отделена за набирането на средства. Повечето доброволци седяха на телефонния пулт и разговаряха с потенциални спонсори, чиито имена Пол бе събрал в четири различни кампании. Екипът за работа сред избирателите, вторият по важност, бе разположен точно насреща. Джийн Ориндж и двамата ѝ помощници се смееха за нещо; металната стена зад тях беше покрита с карти на окръга, на които със зелени кабарчета бяха отбелязани седалищата на местните им организации, а с червени – къде партийните активисти са обещали да помагат. Сега, след края на празниците, тя очакваше неколкостотин души да се появят през уикенда, за да броят избирателите. Хората от екипа за връзки с обществеността, настанени встрани, бяха от малкото, които работеха за пари. Том Майли, трийсет и две годишен интернет специалист, и тримата му подчинени, заедно с двамата заместник-мениджъри и политическия секретар, приемаха обаждания от репортери, интересуващи се какво ще каже Пол, след като Хал Кронон официално го обвини в съучастие в убийството на Дита.

Крули отново се намеси:

– Трябва да съдиш този смешник. Дадохме му един ден да се успокои. Подканихме го да си върне думите назад, но той не само че не го направи, ами ги повтори пред репортери тази сутрин. Затова сега просто сме длъжни да го съдим.

Пол беше в политиката достатъчно отдавна, за да не се плаши от кризисни ситуации. Честно казано, те бяха част от тръпката. Хората разчитаха на него. Той трябваше да се справи. И щеше. Той винаги се справяше.

– Хал е емоционална натура – отбеляза. – Хората знаят, че се е поддал на чувствата си. Ако го съдя, ще му помогна да се изяви в медиите. Според последните проучвания рейтингът ни се е качил с двайсет пункта. При такава преднина човек залага на сигурното, без да поема излишни рискове.