– Този тип не се нуждае от помощ – възрази Крули. – Той е милиардер.
Крули носеше ослепително бяла риза с все още закопчани ръкави и стегната вратовръзка. Всички други с изключение на хората от екипа за връзки с обществеността, на които често се налагаше да слагат вратовръзка за пред камерите, работеха по дънки. Крули обаче държеше да демонстрира, че все още е морски пехотинец. Говореше тихо и се стараеше да не показва емоции, докато въртеше този проклет молив между пръстите си. От лични наблюдения Пол знаеше, че хората от породата на Крули имат две лица. Когато се върнеше у дома в Пенсилвания, вероятно прекарваше два дни в оплакване на майка си и ругаене на този безполезен пияница, баща му, и омразните си братя. После, когато дойдеше на работа, възприемаше тази хладнокръвна фасада на наемен убиец.
– Освен това има и друг проблем – добави Марк, като посочи Рей с молива си, сякаш му даваше думата.
– Обадиха ми се – обясни Рей. – Един стар приятел. Изкуфял дъртак като мен. Дочул слухове, че Хал е наел Корал Глотън да подготви кампания с телевизионни клипове.
– С каква цел?
– Вероятно да те обвини, че си убил сестра му. И не се успокоявай, че си се справил с конкуренцията. Мърчисън и Диксън ще измислят как да използват това. Всички ще го използват.
– Нека да видим първо клиповете – отбеляза Пол.
– Чудесно! – изръмжа Крули, като пак остави молива. – Колко пари искаш да изхарчиш в опити да заглушиш тези клевети? Нямаш избор, Пол. Това е предизборна кампания. Изборните победи се градят с митове – трябва да убедиш електората, че си бог, не обикновен смъртен. Знаеш много добре, че е така.
– Хал може ли да си го позволи? Да изхарчи милиони долари за телевизионни клипове?
– Сигурно – отговори Реймънд. – Това не е координирана кампания. Поне доколкото ни е известно. Той действа като гражданин, упражняващ правата си от Първата поправка. И така ще бъде докато във Върховния съд има поне петима клоуни, според които харченето на пари е вид свобода на словото.
– Освен това – добави Крули – да предположим, че е противозаконно. В съда ли ще се оплачеш? Или пред Изборната комисия? Тогава на Хал няма да му се налага да плаща за реклами. Просто всеки ден ще дава пресконференции и ще се жалва как се опитваш да му затвориш устата. Журналистите не обичат политици, задушаващи свободното слово. Винаги се опасяват, че идва техният ред. Мисълта ми е следната: рано или късно ще се стигне до съд. Въпросът е кога. Ще го направиш ли сега, когато е логично един невинен човек да изрази възмущението си? Или след три седмици, когато ще се вайкаш колко много пари харчи Хал, опитвайки се да те злепостави? Решението не е много трудно.
Крули се приведе, за да погледне Пол с ясните си сини очи.
Марио Комо е казал, че човек води предизборна кампания с поезия, а управлява с проза, но за Пол и двете водеха към ада, просто през различни входове. И управлението, и изборите бяха свързани с кръвопролития: рани, които получаваш или нанасяш на противниците си. Политиката беше и винаги щеше да остане война на всеки срещу всеки – включително срещу хора, които би трябвало да са твои съюзници. Крули например искаше Пол да победи. Но само за да може той самият да води още по-големи кампании. Изобщо не се интересуваше за близките на Пол и ужасните компромиси, които бяха направили през годините, за да могат да живеят с ужасното бреме от убийството на Дита. Всъщност Крули бе приел тази работа, за да не се замесва в боричкането между Обама и Хилари. До май, за когато беше насрочен балотажът на кметските избори, победителят от номинациите за президент вече щеше да е известен и Марк можеше да се включи директно в тази борба – може би да оглави кампанията в някой от колебаещите се щати.
– Добре, Марк – каза Пол. – Разбрах те. Но Хал ще довлече всякакви помияри в съдебната зала. Ще се наложи да давам показания две седмици преди изборите.
– Какво ти пука? Ще заведеш делото срещу Кронон и после адвокатите ще протакат. Той ще подаде възражение, защото нарушаваш правото му за свобода на словото, и ние ще се забавим със седмици, докато му отговорим. Така ще се проточи до изборите.
Крули махна небрежно към Рей, в знак на презрение към всички закони, адвокатски хватки и предвидимата им неефективност.
За бившия окръжен прокурор Крули по принцип беше забавен, защото точно той го беше открил. Но сега Хорган изглеждаше засегнат. Изправи се и закачи сакото си на облегалката на стола. Точно като Пол, понякога той предпочиташе да се прави, че не забелязва Марк.
Читать дальше