Скотт Туроу - Братя

Подаде ѝ дебела картонена папка и излезе да говори по телефона, докато тя прелистваше документите. Основен елемент в първоначалното споразумение между прокуратурата и адвокатите на Кас беше да излежи присъдата си при лек режим – мярка, която рядко се прилагаше за убийци и за която Ивън предполагаше, че е имало сериозни спорове. В резултат той беше лежал повече от две десетилетия в затвора „Хилкрест“ на около сто и двайсет километра от Тройния град, като дори бе отказал няколко предложения за преместване на друго място, където би получил единична килия. Във формулярите, които беше попълнил, заявяваше, че въпреки по-лошите условия „Хилкрест“ е по-удобен за близките му, особено за брат му, който му идвал на свиждане почти всяка неделя. Туули бе изискал от управата на затвора всяко документче, свързано с Кас – от снимката и пръстовите отпечатъци, снети при постъпването му през юли 1983 година, до последната характеристика за поведението му. Както каза Мел, общото впечатление, което оставяха документите в дебелата папка, беше за човек, постигнал редкия успех да спечели симпатиите на затворническата управа, надзирателите и другите затворници, на които Кас давал уроци по право и обща култура. Наскоро изкарал дистанционен курс и получил учителски сертификат. В среда, където дисциплинарните проблеми бяха ежедневие – сбивания заради спорове кой телевизионен канал ще се гледа, за откраднати от стола плодове, от които след ферментация с малко хляб може да се получи алкохол, за цигари марихуана, пренесени тайно от свижданията – в характеристиката на Кас бяха отбелязани само няколко глоби за провинения, не по-сериозни от четене в леглото след загасяване на лампите.

При вратата настъпи леко оживление. Пол Янис, елегантен като в телевизионните предавания, влезе, следван от двама изтупани млади сътрудници – чернокожа жена и бял мъж; явно хора от предизборния му щаб, предположи Ивън. В предизборна кампания или не, той явно щеше да влезе пак в ролята, която играеше от самото начало – като един от адвокатите на брат си. Сложи вълненото си палто на облегалката на един стол и хвърли износено куфарче на масата, предназначена за представителите на затворника.

Имаше един период преди петнайсет години, когато Ивън можеше да каже, че доста добре познава Пол Янис, макар че сега той едва ли я помнеше. По онова време тя работеше по разработката „Петрос“ – тайно разследване на ФБР за корупция в щатските съдилища при дела за обезщетение за причинени телесни повреди. Пол бе първият адвокат в окръг Киндъл, който прояви куража да се противопостави срещу опит за изнудване от страна на известен съдия, а после – още по-голямата смелост да каже „да“, когато Ивън го помоли да свидетелства в процеса срещу магистрата. След този случай общественото възхищение, особено в медиите, даде тласък в политическата кариера на Пол и той стана водач на мнозинството в щатския сенат. Сега в надпреварата за кметския пост той бе много пред конкурентите си в социологическите проучвания благодарение на известността си и горещата подкрепа от страна на тъжителите и няколко профсъюза.

Ивън кимна, когато Пол най-сетне спря разсеяния си поглед върху нея. Отначало не реагира, но след малко отново я погледна и се усмихна:

– Боже, та това е Ивън!

Веднага прекоси стаята, за да стисне ръката ѝ, и в отговор на въпросите ѝ заговори за личния си живот, подрънквайки с ключовете и няколко монети в джоба си. Жена му София Михалис също беше известна личност – пластичен хирург, която два пъти привличаше вниманието на медиите като ръководител на лекарски екип, грижещ се за жертви на взривни устройства в Ирак. Двамата им синове учели в колежа „Ийстън“, похвали се той.

– Ами ти? – поинтересува се Пол. – Чух, че работиш за Хал. Е, как е?

Усмихна се дяволито. Явно беше чувал за сприхавия характер на шефа ѝ.

– Не е лош човек. Има и много по-лоши.

– Хайде, познавам Хал, откакто се помня.

Тя го погледна изненадано. Това бе нещо ново за нея.

– Семействата ни бяха така – обясни Пол, като кръстоса пръсти. – Неговата леля Тери беше най-добрата приятелка на майка ми и нейна кумбара – кума на сватбата на родителите ми. По традиция това я прави също нуна на голямата ми сестра, тоест кръстница – това означава много за всеки грък. Тери идваше на всяко семейно тържество – за Великден, Коледа, именни дни – а Хал ѝ беше любимец, затова го водеше със себе си. Моето голямо лудо гръцко семейство. – Пол се усмихна на баналната си шега. – В крайна сметка бащите ни се скараха заради наема на бакалницата на татко, но преди това Хал дори се е грижил за мен и Кас. – На лицето му грейна широка усмивка, привлекателна, защото за момент му придаде невинен вид. – Няма да споменавам, че сега ме ненавижда.