Скотт Туроу - Братя

Тя вече е приготвила на Пол картонена чиния с агнешко и пастицио, любимите му ястия, която той приема с благодарност, но се отдръпва за момент, за да потърси Кас. Най-сетне забелязва брат си сред няколко души от гимназията. Дори от сто метра той привлича вниманието на Пол и с леко кимване му посочва къде е майка им. Двамата са се разбрали да внимават и да се намесят, ако Лидия доближи Дита. Иначе не очакват майка им да досажда на родителите ѝ, с които не си говорят от години.

Пол споделя мнението на майка си за Дита, но съзнава отчаяната нужда на Кас от самостоятелност и винаги е възприемал желанията на брат си като свои. Другите хора – нормалните – не разбират какво е да живееш, без да знаеш къде свършваш ти и къде започва брат ти. За Пол хората се делят на две категории: Кас и всички останали. Дори майка им, която винаги ги е закриляла с титаничната сила и непоклатимата воля на мраморна колона, не се радва на такава емоционална близост.

Затова едно от най-изненадващите предизвикателства за Пол Янис в колежа бе това, че тогава двамата с Кас започнаха да стават много различни. Кас постоянно ходеше на купони и открито се опълчваше срещу родители им. След колежа Пол влезе да учи право, а Кас кандидатства успешно за Полицейската академия на окръг Киндъл, където ще започне идната седмица.

Когато Пол се обръща, за да се върне при Джорджия, се спъва в нещо и с вик полита напред, като размахва безпомощно ръце и изпуска чинията. Просва се по гръб, а младата жена, в чиито крака се спъна, се навежда над него и затиска ръцете му в тревата.

– Не мърдай – предупреждава тя. – Поеми си въздух, за да се увериш, че си добре.

Това е София Михалис.

– Къде се губиш? – е първото, което му идва да каже.

Сам не знае какво го изненада повече – това, че я вижда за първи път от години, или че толкова се е променила. София винаги е била самоуверена, остроумна, но не очакваше, че ще стане такава красавица. В гимназията беше от онези девойки, които момчетата, е присъщата си жестокост, наричаха „гръцки трагедии“, най-вече заради твърде непропорционалния за лицето ѝ нос. Независимо от това е много чаровна. Има потресаващо тяло. А сега вече съзнава неповторимостта си.

Пол се засмива и сяда на земята да се огледа. На ръкава на тъмносивото му сако „Брукс Брадърс“ има зелено петно от тревата, но никъде не го боли. Той поема подадената ръка и се изправя, докато няколкото души, притекли се на помощ, се отдръпват.

В отговор на въпроса на Пол София му казва, че през последните седем години е учила по комбинирана програма на местния колеж и медицинското училище в Бостън. Дипломирала се е през юни и сега е стажантка в Университетската болница в града.

– Къде по-точно? – пита Пол.

– В хирургията.

– Леле! – възкликва той. Никога не би предположил такова нещо за нея. – Това означава ли, че ще ме зашиеш безплатно, ако ми се наложи.

– Мама казва, че е трябвало тя да ме научи да шия.

София се интересува какво става с него. Казва ѝ, че само след два месеца ще го приемат в адвокатската колегия и ще бъде назначен за прокурор в окръг Киндъл под ръководството на Реймънд Хорган.

– А иначе? – осведомява се тя. – Още ли си с Джорджия.

– Да, още съм с Джорджия.

Двата ѝ предни зъба се белват над тънката долна устна и големият ѝ нос сякаш се вирва още повече. Той се досеща какво си мисли: „Кога ще проумееш истината?“

– Тя е тук някъде – добавя Пол и прави широк жест с ръка, сякаш ако не беше Джорджия, той изобщо нямаше да е тук.

– Трябва да я видя. Да я поздравя.

– Да, може – измърморва той, съзнавайки, че темата за Джорджия някак е спряла разговора им.

София махва небрежно, преди да се отдалечи, и Пол едва устоява на изкушението да я изпрати с поглед. Продължава да чувства присъствието ѝ. Той си дава сметка, че София се е превърнала в човек, какъвто и той винаги е копнял да бъде – оставящ отпечатъка си в света. Нещо го жегва, когато най-сетне поглежда назад и я вижда до Джорджия, която няма подобни амбиции. По настояване на отец Ник тя не кандидатства в колеж и вече е главен касиер в една местна банка. Пол обича Джорджия. Винаги ще я обича. Но не е сигурен, че иска да се ожени за нея, което тя и семейството ѝ отдавна очакват от него. Това е неговият проблем. Животът с Джорджия би бил хубав, но едва ли ще е интересен.

Обсебен от тези мисли, Пол осъзнава, че е изпуснал от поглед майка си, и когато я вижда, с тревога забелязва, че говори с домакина. Лидия гледа Зевс с каменно изражение. Мургав, с буйна прошарена коса и бял костюм, той е все още привлекателен за шейсет и шест годишен мъж и сега упорито се опитва да покаже сърдечност пред хладното поведение на Лидия. За Пол е напълно логично Зевс да се прицели във висок политически пост и наистина сега той е кандидат за губернатор на републиканците и води ожесточена кампания за предстоящите само след два месеца избори. Ако бъде избран, вероятно ще остави мащабния си бизнес, свързан с търговски центрове из цялата страна, в ръцете на Хал, който почти със сигурност ще ги доведе до фалит.