Скотт Туроу - Братя

Междувременно Пол забелязва красивата дъщеря на Зевс да се приближава към него. Грациозната Дита лепва влажна целувка върху устните му. Той усеща дъх на алкохол. Не са много случаите, в които я е виждал трезвена. Изведнъж си дава сметка, че тя само се преструва, че го е объркала с брат му (повечето хора наистина не различат близнаците), затова се отдръпва.

– О, ти ли си, Пол? Какъв късмет, че не се опита да ме измамиш. Да не би да се опасяваш, че Кас ще ревнува? Не си ли поделяте всичко?

С катраненочерна коса и изваяно тяло, с красиви, правилни черти и страхотни тъмни очи, Дита се засмива и отърква гърдите си в ръката му, принуждавайки го да отстъпи още една крачка назад.

Заради такива шеги Пол се старае да избягва Дита, макар да знае, че тя цели точно това – да го раздели с брат му. Въпреки ожесточеното противопоставяне на родителите им Дита, с остър език и дръзко поведение, успя да очарова Кас, както никоя друга жена преди нея.

– Дита, знам, че се мислиш за много забавна, но на твое място не бих чакал на телефона да ме поканят в „Шоуто на Карсън“.

– О, Пол, колко си спечен! Ако ти пъхнат парче въглен в задника, ще се превърне в диамант. – След като удържа победа в този импровизиран дуел на духовитости, тя замълчава за момент и го поглежда изпитателно. – Защо всички във вашето семейство сте против мен?

– Ние не сме против теб, Дита. Ние сме за Кас.

– Да бе, да. На Кас му трябва жена като Джорджия. Ску-чна.

Обидата, когато чува някой да се изказва толкова безсърдечно за Джорджия, е изненадващо силна и той едва се сдържа да не зашлеви Дита. Дита е умна. Това е другото, което я прави толкова опасна. Пол ѝ обръща гръб, но тя не устоява на изкушението да го уязви още веднъж:

– Знаеш ли, мисля, че отдавна щях да бия шута на Кас, ако не знаех колко ще се радвате всички останали.

Години по-късно, когато ще си спомня този ден, променил завинаги живота на семейството му, Пол все по-ясно ще си дава сметка колко нещастна се е чувствала Дита в този момент. Но сега единствената му мисъл е за опасността, която тази жена представлява за брат му, и за невъзможността си да спаси Кас от нея. Докато се отдалечава, той с потресаваща яснота си дава сметка за едно: ненавижда тази жена.

Предсрочно освобождаване – 8 януари 2008 година

Ивън Милър – петдесетгодишна, заместник-директор по сигурността в „Зет-Пириъл Истейт Инвестмънт Тръст“ – тичаше с бързината на бивша лекоатлетка през подземието на небостъргача „Анекс“, без да знае къде отива и изобщо защо е там. Тя внезапно видя номера на залата, която търсеше, и спря рязко. В пластмасово калъфче до вратата имаше табелка: КМИСИЯ ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ – с печатна грешка. Когато влезе, видя началника си Хал Кронон, изпълнителен директор на Зет-Пи, който я бе извикал спешно с имейл. Той говореше с личния си адвокат Мел Туули и друг официално облечен мъж, когото тя не познаваше.

Ивън имаше двайсетгодишна кариера на специален агент във ФБР, преди да заеме сегашния си пост, и от личен опит знаеше, че държавната власт, за която хората често говореха като за някаква страшна болест, много често се упражнява в съвсем прозаична обстановка. Ежемесечните заседания на Комисията за предсрочно освобождаване, решаваща свободата на десетки хора, се провеждаха в това ниско помещение без прозорци, на няколко сгъваеми метални стола около две талашитени маси. На стената зад столовете леко накриво висеше квадратно парче пластмаса с размери метър на метър с герба на щата. Малка катедра с микрофон бе поставена по средата на празното пространство между местата на комисията и други две талашитени маси, предназначени за участниците в изслушването, представителите на прокуратурата и застъпниците на затворника. Днешното заседание, което според таблото до вратата трябваше да започне в два, явно щеше да започне по-късно.

Началникът на Ивън, мургав и плещест, с измачкана на корема риза и завързана накриво вратовръзка, най-сетне я видя и я извика в ъгъла на помещението. Тя се поинтересува какво се е случило – в писмото му нямаше обяснение.

– Опитвам се да задържа Кас Янис в затвора – отговори той.

Тя не знаеше почти нищо за убийството на сестрата на Хал, Дита, през септември 1982 година. При преместването ѝ в окръг Киндъл преди петнайсет години случаят отдавна бе излязъл от фокуса на медиите, а Хал не обичаше да говори за това. Беше ѝ известно само онова, което четеше във вестниците в последно време – а именно, че Кас Янис, братът близнак на Пол Янис – щатски сенатор, който сега се кандидатираше за кмет – се е признал за виновен за убийството на приятелката си Дита Кронон.