Майкъл Конъли - Боговете на вината

— И получаваме сводник.

— И на мен така ми се струва.

— Супер! Много як пич.

— Погледни го от добрата страна. Лорна казва, че е платежоспособен клиент.

— Ще го повярвам, когато парите влязат в джоба ми.

Изведнъж си спомних за дъщеря си Хейли и едно от последните неща, които тя ми каза, преди да прекъсне контакта си с мен. Наричаше клиентите ми измет, използвачи, паразити и дори убийци. В момента не можех да я опровергая. В списъка ми имаше автоджамбазин, който обираше баби, изнасилвач, налитащ на жените, с които излиза, измамник, присвоил пари за ученическа екскурзия, и други утайки на обществото. Сега щях да добавя към тях и обвинен в убийство, и то такъв, който печелеше от търговия с плът. Започвах да си мисля, че ги заслужавам, точно както и те заслужаваха мен. Всичките бяхме хора без никакъв късмет, загубили битката с живота, от онези, на които боговете на вината никога не се усмихват.

Дъщеря ми бе познавала двете жертви на Шон Галахър. Кейти Патърсън ѝ беше съученичка. Майка ѝ беше в родителския комитет. Хейли трябваше да се премести в друго училище, за да се спаси от тормоза, когато медиите разкриха — и имам предвид всички медии — че Дж. Майкъл Холър Мл., кандидат за районен прокурор в Лос Анджелис, е пуснал на свобода пиян шофьор заради процесуална грешка.

В края на краищата Галахър излезе на свобода и продължи да кара пиян заради моите така наречени адвокатски умения и без значение колко усърдно Сийгъл се опитваше да успокои съвестта ми със старото клише „ти просто си вършиш работата“, в най-тъмните кътчета на душата ми се криеше увереността, че присъдата е „виновен“. Виновен в очите на дъщеря ми, виновен и в моите собствени очи.

— Чуваш ли ме, Мик?

Изтръгнах се от черните размисли и осъзнах, че все още говоря по телефона със Сиско.

— Да. Знаеш ли кой работи по случая?

— В съобщението до медиите се казва, че разследването се ръководи от детектив Марк Уитън от Западното бюро. Партньорът му не се споменава.

Не познавах Уитън и доколкото си спомнях, никога не се бях натъквал на него по някакво дело.

— Добре. Нещо друго?

— Това е всичко, което имам до момента, но продължавам да работя по случая.

Информацията на Сиско охлади ентусиазма ми. Но нямах намерение да изхвърлям случая, поне засега. Виновната съвест едно на ръка, но хонорарът си е хонорар. Имах нужда от мангизите, иначе кантората „Майкъл Холър и Ко“ ставаше неплатежоспособна.

— Ще ти се обадя след като се видя с човека, което ще стане всеки момент.

Един надзирател ми посочи едно от сепаретата за срещи на адвокати и клиенти. Станах и тръгнах нататък.

Андре ла Кос вече бе седнал на стола си от другата страна на масата с еднометрова плексигласова преграда по средата. Повечето от клиентите, които посещавах в Централния мъжки затвор, се държаха като хладнокръвни мачовци. Това си е защитна реакция. Ако се правиш, че не ти пука, че се намираш в укрепена сграда заедно с още хиляда и двеста опасни престъпници, съкилийниците ти може и да те оставят на мира. Но пък ако покажеш страх, хищниците веднага ще го надушат и ще го използват срещу теб. Няма да ти се размине.

Но Ла Кос беше различен. Първо се оказа по-дребен, отколкото очаквах. Беше слабоват и ми приличаше на човек, който през живота си не е пипал гирички. Бе с торбест оранжев гащеризон, но се носеше с гордост, която никак не се връзваше със ситуацията, в която бе попаднал. Не излъчваше точно страх, но не демонстрираше и преиграния непукизъм, който бях виждал толкова много пъти на подобни места. Седеше изправен на ръба на стола и очите му ме следяха като лазерни лъчове, докато влизах в тясното помещение. Косата му бе внимателно зализана и май имаше очна линия.

— Андре? — попитах, докато сядах. — Аз съм Майкъл Холър. Обадил си се в кантората ми и си поискал да поема защитата ти.

— Да, обадих се. Не бива да съм тук. Някой я е убил след като си тръгнах оттам, но никой не ми вярва.

— По-кротко, почакай да се настаня.

Извадих бележника от куфарчето и писалка от джоба на ризата си.

— Преди да поговорим за случая ти, нека първо ти задам няколко въпроса.

— Моля.

— И нека от самото начало ти кажа, че не можеш да ме лъжеш, Андре. Ясно ли ти е? Ако ме излъжеш, си тръгвам — такива са правилата ми. Не мога да работя за теб, ако не установим отношения, в които аз мога да вярвам, че всяка твоя дума е чиста истина.

— Това не е проблем. Истината е единственото нещо на моя страна в момента.