Майкъл Конъли - Боговете на вината

Разходих го по обичайните въпроси за съставяне на кратка биография за делото. Ла Кос беше на трийсет и две, неженен, живееше в апартамент в Западен Холивуд. Нямаше роднини в града, най-близо от цялото му семейство бяха родителите му в Линкълн, Небраска. Каза, че няма досие в Калифорния, Небраска или където и да било другаде и никога не е получавал нещо повече от акт за превишена скорост. Даде ми телефонните номера на родителите си, както и своя мобилен и домашен телефон — те щяха да ми трябват, за да го издиря, в случай че излезе от затвора и не изпълни финансовата ни уговорка. След като събрах основните данни, вдигнах очи от бележника си.

— Какво работиш, Андре?

— Работя от вкъщи. Програмист съм. Правя и поддържам уебстраници.

— Тогава откъде познаваш жертвата Жизел Далинджър?

— Отговарям за присъствието ѝ в интернет. Уебстраници, фейсбук профил, имейл, всичко.

— Значи си нещо като дигитален сводник?

Лицето на Ла Кос стана алено.

— В никакъв случай! Аз съм бизнесмен, а тя е… беше бизнесдама. И не съм я убил, но никой тук не ми вярва.

Направих му знак с ръка да се успокои.

— Малко по-кротко. На твоя страна съм, забрави ли?

— Не ми изглежда така, след като задаваш подобни въпроси.

— Гей ли си, Андре?

— Това какво значение има?

— Може би никакво, а може и да означава много, ако прокурорът започне да търси мотив. Гей ли си?

— Да, щом искаш да знаеш. Не го крия.

— Е, тук може би ще трябва — от съображения за сигурност. Мога да уредя да те преместят в отделението за хомосексуални след утрешното ти явяване в съда.

— Не си прави труда. Не искам да ми се лепят етикети.

— Както кажеш. Каква бе уебстраницата на Жизел?

— Жизел-за-теб-точка-ком. Това беше основната.

Записах си го и попитах:

— Има и други?

— Имаше сайтове за различни вкусове, които да излязат при търсене по определени думи. Това предлагам — присъствие в интернет на много платформи. Затова тя дойде при мен.

Кимнах и се престорих, че се възхищавам на изобретателността и бизнес нюха му.

— Колко време бяхте в бизнес отношения?

— Тя дойде при мен преди около две години. Искаше онлайн присъствие на много нива.

— Тя е дошла при теб? Какво означава това? Как е дошла при теб? Да не би да пускаш реклами в интернет или нещо подобно?

Той поклати глава, сякаш обясняваше на дете.

— Не, не реклами. Работя само с хора, които са ми препоръчани от някого когото познавам и на когото имам доверие. Тя ми бе препоръчана от друга клиентка.

— Коя?

— Има проблем с поверителността. Не искам да я въвличам. Тя не знае нищо за това и няма нищо общо с този случай.

Сега пък аз поклатих глава, все едно обяснявах на дете.

— Засега ще минеш метър с това, Андре. Но ако поема случая, в някакъв момент ще трябва да науча кой я е препоръчал. И ти нямаш право да решаваш кой и какво има отношение по делото. Аз решавам това. Ясно?

Той кимна.

— Ще ѝ пратя съобщение — каза той. — Веднага щом тя се съгласи, ще ви свържа. Но аз не лъжа и не предавам ничие доверие. Бизнесът и животът ми се основават на доверие.

— Добре.

— И какво искаш да кажеш с това „ако поема случая“? Мислех, че си го поел. Нали си тук?

— Все още го обмислям.

Погледнах си часовника. Надзирателят, който ме пусна да вляза, ми бе казал, че имам само половин час с Ла Кос. А имах още три теми, по които трябваше да говоря с него — жертвата, престъплението и хонорара ми.

— Нямаме много време, затова да караме нататък. Кога за последен път видя Жизел Далинджър?

— Късно вечерта в неделя. И когато си тръгнах, беше жива.

— Къде?

— В апартамента ѝ.

— Защо отиде там?

— За да взема пари от нея, но не получих нищо.

— Какви пари и защо не ги взе?

— Получи ангажимент, а уговорката ми с нея беше да ми плаща процент от това, което изкарва. Бях я уредил с „Хубава жена“ и си исках пая. Ако тези момичета не ти дадат парите веднага, заработеното има склонност да изчезва в носовете им и на други места.

Записах си накратко това, което ми каза, макар че не бях много сигурен какво означават повечето му думи.

— Да не би да ми казваш, че Жизел е употребявала наркотици?

— Да, точно това казвам. Не беше неконтролируемо, но това си е част от работата и живота на тези момичета.

— Разкажи ми за „Хубава жена“. Какво означава това?

— Клиентът наема апартамент в хотел „Бевърли Уилшър“ също като във филма „Хубава жена“. А Жиз влизаше в ролята на Джулия Робъртс, нали се сещаш? Особено след като минах снимките ѝ на фотошоп. Мисля, че нататък ти е ясно.