Майкъл Конъли - Боговете на вината

— Добре. И ти им каза, че си ходил в апартамента на жертвата в неделя вечерта?

— Да, и че тя беше жива, когато си тръгнах.

— Каза ли им, че си я стиснал за гушата?

— Да.

— Това преди да ти прочетат правата и да подпишеш документа ли стана, или след това?

— Ами не си спомням. Май преди.

— Добре. Ще разбера. Споменаха ли ти други доказателства, притиснаха ли те с нещо, което знаят?

— Не.

Отново си погледнах часовника. Времето ми изтичаше. Реших да спра с въпросите по случая. По-голямата част от информацията щях да науча и сам, ако поемех защитата. Освен това бе по-добре да огранича фактите, които научавам директно от клиента. Така щях да остана подвластен на казаното от Ла Кос, а това можеше да повлияе на ходовете ми по-късно по време на процеса. Например, ако Ла Кос ми заявеше, че наистина е убил Жизел, нямаше да мога да го разпитам така, че да го отрече. Защото щях да съм виновен в подбудителство към лъжесвидетелстване.

— Добре, достатъчно засега по това. Ако поема случая, как ще ми платиш?

— Със злато.

— Казаха ми това, но имам предвид как точно? Откъде ще дойде златото?

— Скрил съм го на сигурно място. Всичките си пари обръщам в злато. Ако поемеш случая, ще наредя да ти го доставят до края на деня. Асистентката ти ми каза, че ти трябват двайсет и пет хиляди долара като начало. Ще ползваме цената на Нюйоркската борса и ще сметнем колко да ти бъде доставено. Тук нямам възможност да проверя котировките, но предполагам, че едно кюлче от половин килограм ще стигне.

— Нали разбираш, че с него покриваш само хонорара ми за ангажимент? Ако стигнем до предварително изслушване и след това до процес, ще ти трябва още злато. Можеш да намериш и по-евтин адвокат от мен, но няма да намериш по-добър.

— Да, разбирам. Ще трябва да си платя, за да докажа невинността си. Имам достатъчно злато.

— Добре тогава, доставчикът ти да предаде златото на асистентката ми. Искам го преди първата ти поява пред съда утре. Така ще разбера, че си сериозен.

Знаех, че времето лети, но си позволих дълго и внимателно да огледам Ла Кос, като се опитвах да го разгадая. Твърдението му, че е невинен, звучеше достоверно, но нямах представа какво знае полицията. Знаех само версията на Андре и подозирах, че след като бъдат представени доказателствата по случая, ще разбера, че не е толкова невинен, на колкото се прави. Винаги става така.

— Добре. И нещо последно, Андре. Казал си на асистентката ми, че самата Жизел ме е препоръчала пред теб. Така ли е?

— Да. Каза, че си най-добрият адвокат в града.

— А тя откъде знаеше това?

Ла Кос изглеждаше изненадан, сякаш целият ни разговор досега се бе основавал на предположението, че с Жизел Далинджър се познаваме.

— Каза, че те познава, че си се занимавал с нейно дело. Че си ѝ издействал наистина добро споразумение.

— И си сигурен, че е имала предвид точно мен?

— Да, теб. Твърдеше, че направо си ѝ спасил живота. Наричаше те Мики Тогата.

Дъхът ми спря. Някога наистина имах клиентка — също проститутка — която ме наричаше така. Но не я бях виждал отдавна. Не и след като я качих на самолета с достатъчно пари, за да започне живота си наново и никога да не се връща.

— Жизел Далинджър не беше истинското ѝ име, нали?

— Не знам. Това е всичко, което ми е известно за нея.

На стоманената врата зад мен се почука силно. Времето ми бе изтекло. Някой друг адвокат имаше нужда от място, на което да поговори с клиента си. Погледнах през масата към Ла Кос. Вече нямах съмнения дали да ми стане клиент. Категорично поемах случая.

Ърл ме закара до „Старбъкс“ на Сентръл авеню и спря до тротоара отпред. Останах в колата. Не исках кафе. Трябваше ми безжичен интернет. Отворих лаптопа на масичката и използвах сигнала на кафенето, за да вляза в Мрежата. Пробвах няколко варианта на адреса на сайта и накрая написах www.Giselle4u.com. Така влязох в уебстраницата на жената, за чието убийство бе обвинен Андре ла Кос. Снимките бяха минати на фотошоп, косата ѝ бе различна и откакто я бях виждал за последен път, върху нея бе поработил пластичен хирург, но нямах никакво съмнение, че Жизел Далинджър е някогашната ми клиентка Глория Дейтън.

Това променяше нещата. Освен проблема с конфликта на интереси — да представлявам клиент, обвинен в убийството на друг мой клиент — изпитвах и известни емоции към Глория Дейтън, пък и изведнъж ме осени прозрението, че тя ме бе използвала по начин, който не бе много различен от начина, по който мъжете я използваха почти през целия ѝ живот.