Джон Гришам - Рекетьорът

Връща се четири часа по-късно и в тъмното бавно и методично пренася съкровището в апартамента си и го скрива под леглото. Спи над него, пистолетът е върху нощното й шкафче, всички врати са заключени, залостени и подпрени със столове.

Ту се унася, ту се събужда и на зазоряване вече пие кафе на канапето в хола и гледа прогнозата за времето по местния канал. Часовникът като че ли е спрял. Иска й се да поспи още малко, но умът не позволява на тялото да се отпусне. Апетитът й също се е изпарил, макар да се опитва да преглътне малко прясно бяло сирене. През десетина минути отива до прозореца и поглежда към паркинга. Хората потеглят за работа на групи — в седем и половина, в осем без петнайсет и в осем. Банката ще отвори чак в девет. Ванеса си взема дълъг душ, облича се, все едно отива в съда, приготвя си една чанта с багаж и я отнася в колата. През следващите двайсет минути изважда три кутии от пури изпод леглото и ги пренася в колата. Ще ги занесе в трите сейфа, които е посетила предишния ден.

Големият въпрос в съзнанието й е дали останалите три кутии ще са на по-сигурно място в багажника на колата й или в апартамента под леглото й. Решава да разиграе и двата варианта и оставя две кутии у дома, а една взема със себе си.

Ванеса ми се обажда с новината, че е направила третата и последна доставка за сутринта и тръгва за Роуаноук да се срещне с адвоката. Аз я водя с една-две стъпки. Посетил съм трите си банки малко по-рано, занесъл съм каквото трябва и сега шофирам към Маями. Прибрали сме на сигурно място триста и осемдесет от петстотин и седемдесетте кюлчета злато. Усещането е приятно, но напрежението остава. Федералните могат и сигурно ще конфискуват всичките ни авоари при подходящи обстоятелства, а дори и при неподходящи, затова не можем да рискуваме. Трябва да извадя златото от страната.

Вероятно федералните не знаят, че с Ванеса действаме заедно. Освен това допускам, че тепърва ще трябва да свържат Нейтън Кули с мен. Толкова много предположения — и няма как да разбера дали са верни.

Близо до Форт Лодърдейл попадам в задръстване заради някакъв ремонт и набирам номера на мобилния телефон на господин Рашфорд Уотли в Монтего Бей. Той се радва на обаждането ми, все едно сме приятели от десетилетия. Обяснявам му, че съм се прибрал благополучно в Щатите и че животът е прекрасен. Преди четирийсет и осем часа напуснах Ямайка, след като се бях сбогувал с Нейтън и с Рашфорд, ужасен, че мъже с униформи току-виж ме спрели, преди да се кача на самолета за Пуерто Рико. Смаян съм колко бързо се развиват събитията. Непрекъснато си повтарям да не се разсейвам и да мисля за следващия си ход.

Рашфорд не е ходил в затвора след неделя. Обяснявам му, че Натаниъл е измислил план да започне да подкупва разни хора и си представя налудничаво, че аз се връщам там с една камара пари. Звъннал съм тук-там и се оказва, че момчето отдавна се е забъркало с кокаина. Още не мога да повярвам, че глупакът се е опитал да внесе четири килограма. А пистолетът направо не ми се побира в главата. Малоумник.

Рашфорд се съгласява и казва, че предишния ден, в понеделник, е говорил с прокурора. Ако успее да направи чудо, нашето момче го очакват „около“ двайсет години в ямайски затвор. Рашфорд споделя откровените си съмнения, че Натаниъл надали ще оцелее дълго там. Ако се съди по побоя, който са му нанасяли през първите две нощи, щял да има късмет, ако оцелее цяла седмица.

Договаряме се Рашфорд да посети затвора днес следобед и да види как е Натаниъл. Моля го да му предаде, че съм се заел с всички сили да уредя освобождаването му, че посещението в дома му е минало по план и че правя всичко, както сме се договорили.

— Както искате — съгласява се Рашфорд.

Платил съм му хонорара, така че формално още работи за мен.

Надявам се това да е последният ни разговор.

Ванеса отново шофира три часа и половина от Ричмънд до Роуаноук и пристига точно в два следобед за срещата с Дъсти Шивър, адвокат на Куин Ракър. Когато се обажда, за да си уговори среща, обещава, че ще донесе важно доказателство във връзка със случая. Дъсти е заинтригуван и започва да я разпитва по телефона, но тя настоява за среща колкото се може по-скоро.

Облечена е с достатъчно къса пола, за да привлича вниманието, и носи елегантно кожено куфарче. Дъсти скача на крака, когато тя влиза в кантората му, и й предлага стол. Секретарка поднася кафе и двамата разговорят напрегнато, преди вратата да се затвори.