Джон Гришам - Планината Грей

Докато ги гледаше как го отнасят, тя се почувства като безпомощна жертва в изостанала страна, където полицията безчинства и никой няма никакви права. Просто не беше редно. Тормозеха я заради връзката ѝ с Джеф. А сега конфискуваха и вещите ѝ, нарушаваха поверителността на клиентите ѝ. За пръв път се чувстваше толкова безпомощна.

Последното, от което имаше нужда, беше Анет и Мати да я пекат на бавен огън. Сигурно вече я подозираха. Колко ли знае по делото “Крол”? Какво ѝ е казал Джеф? Виждала ли е някакви документи? Саманта успя да се измъкне през задната врата и да вземе флашките и телефона от библиотеката. Пое на поредната си дълга разходка с колата. Джеф не вдигаше и това я подразни. В момента се нуждаеше от него.

Мати я чакаше, когато Саманта се върна в офиса по тъмно. Лаптопите бяха върнати – на сигурно място и непокътнати.

– Да седнем на верандата и да изпием по чаша вино – предложи Мати. – Трябва да поговорим.

– Честър ли ще готви?

– Никога не пропускаме вечерята.

Направиха си приятна разходка до къщата на Мати и пътьом решиха, че е твърде студено, за да седят на верандата. Честър беше зает с нещо другаде, така че двете бяха сами. Седнаха в дневната и си наляха вино. После Мати я подкани:

– А сега ми разкажи всичко.

– Добре.

Някъде по същото време Бъди Райзър паркира пикапа си на живописна площадка в планината и извървя двеста метра по пътеката до мястото за пикник. Седна на една маса, налапа дулото на пистолета си и дръпна спусъка. Двама туристи намериха тялото късно в понеделник вечерта и се обадиха на 911. Мейвис, която от часове беше на телефона, отвори входната врата, когато на нея се почука. Изпаднали в паника съседи се втурнаха към къщата, навсякъде цареше хаос.

Саманта спеше дълбоко, когато мобилният ѝ започна да вибрира. Тя не го чу. Защо някой ще звъни на адвоката си посред нощ в понеделник, освен ако не е арестуван?

Тя провери телефона си в пет и половина, малко след като се събуди. Още не можеше да се отърси от спомена за нахлуването на ФБР. Имаше три пропуснати повиквания от Мейвис Райзър, последното от които беше в 12:40 ч. Съобщение, записано с треперещ глас, оповестяваше новината. Саманта тутакси забрави за ФБР.

Наистина започваше да ѝ идва до гуша от толкова много смърт. Споменът за Донован продължаваше да я преследва. Смъртта на Франсин Кръмп не беше преждевременна, но след нея бяха останали проблеми. Два дни по-рано в планината Грей Саманта отново беше видяла белия кръст на мястото, където Роуз беше отнела живота си. Не познаваше момчетата Тейт, но се чувстваше свързана с трагедията им. Често мислеше за бащата на Мати и за начина, по който пневмокониозата го беше отнесла. Животът в този район беше наистина суров и в този момент на нея ѝ липсваха шумните улици на големия град.

Сега любимият ѝ клиент беше мъртъв и на нея ѝ предстоеше още едно погребение. Саманта навлече джинси и яке и излезе на разходка. Когато небето започна да просветлява, тя потръпна от студ и отново се запита какво точно търси в Брейди, Вирджиния. Защо оплаква миньор, с когото се е запознала само преди три месеца? Защо просто не си тръгне?

Както винаги, нямаше лесни отговори.

Забеляза, че в кухнята на Мати свети, и почука на прозореца. Честър по халат правеше кафе. Отвори ѝ и отиде да повика Мати, която вече се бе събудила. Тя прие новината тежко. Двете адвокатки седяха дълго на масата в кухнята и се опитваха да асимилират тази безсмислена трагедия.

Някъде сред купчината документи на Райзър Саманта беше мярнала застрахователна полица за 50000 долара.

– Няма ли отказ на изплащане в случай на самоубийство? – попита тя, обхванала чашата с две ръце.

– Обикновено да, но само ако събитието се е случило през първата година или нещо такова. После човек може да си вдигне застраховката и да скочи от моста. Ако полицата на Бъди е по-стара, тогава клаузата за отказ вероятно е изтекла.

– Изглежда, че се е самоубил заради парите.

– Кой знае? Човек, който се самоубива, не разсъждава трезво, но допускам, че застраховката живот ще се окаже важен фактор. Той нямаше работа, нямаше помощи, а малката им спестовна сметка се беше стопил а. Плюс три деца и съпруга, която не работи. Предстояха му тежки години в здравословно отношение и краят нямаше да е никак лек. Всеки миньор познава поне една жертва на заболяването.

– Нещата започват да се навързват.

– Така е. Искаш ли да закусиш нещо? Препечена филийка?