Томас Харис - Черна неделя

Когато се убеди, разказа всичко на Хафез Наджир и Наджир го одобри.

А сега, когато експлозивите пътуваха по море към Съединените щати на борда на „Летиша“ със скорост от дванайсет възела, целият проект беше застрашен от предателството на капитан Лармосо, а може би и на самия Бенджамин Музи. Дали Лармосо беше ровил в сандъците по нареждане на Музи? Може би Музи беше решил да задържи получените предварително пари, да предаде Ландър и Далия на властите и да продаде експлозивите другаде? Ако беше така, не можеха да рискуват да ги получат на нюйоркското пристанище. Трябваше да ги приберат в открито море.

На вид скутерът бе почти стандартен — лъскав риболовен съд с дължина тринайсет метра, широко използван от хора с много пари и малко време. Всяка събота и неделя през сезона много такива малки яхти се носеха по повърхността на изток, цепейки големите вълни. На борда им се намираха мъже шкембелии, облечени в бермуди, тръгнали към резките падини край брега на Ню Джърси, където се въди едра риба.

Но в ерата на лодките от фибростъкло и алуминий тази беше дървена и двойно облицована с филипински махагон. Красива, странно построена и невероятно скъпа. Дори суперструктурите й бяха от дърво, но това не личеше, защото голяма част от тях беше боядисана. Дървото е много слаб отражател на радарите.

Двата големи турбовитлови дизелови двигателя едва се побираха в машинното отделение и голяма част от пространството, предназначено за хранене и отдих на екипажа, беше пожертвано, за да се отвори място за резервите от гориво и вода. Причина за това беше фактът, че собственикът й през по-голямата част от лятото я използваше в Карибско море, за да пренася хашиш и марихуана от Ямайка в Маями под закрилата на лунните нощи. През зимата я докарваше на север и я даваше под наем, но не на рибари. Таксата беше две хиляди долара на ден, въпроси не се задаваха и се искаше шокиращ депозит. Ландър ипотекира къщата си, за да го плати.

Лодката ги чакаше заредена и готова на пристанището на река Томс, в края на редица пусти кейове, близо до залива Барнегат.

Но дванайсети ноември точно в десет сутринта Ландър и Далия пристигнаха на пристанището с взет под наем микробус. Валеше студен, ситен дъжд и по зимните кейове не се мяркаше жива душа. Ландър отвори двойните врати на лодката откъм кея и вкара микробуса на заден ход, като го паркира на два метра от кърмата. Далия ахна, като я видя, но Ландър бе погълнат от проверката на списъка на всичко необходимо и не й обърна внимание. Следващите двайсет минути товариха на борда оборудването си: допълнителни въжета, тънка мачта, два автомата, пушка с цев, отрязана до четирийсет и пет сантиметра, далекобойна пушка, малка платформа, привързана към четири кухи плаващи устройства, морски карти, допълващи вече пълното кошче, и няколко малки вързопа, които съдържаха обяда им.

Ландър привърза всички предмети толкова стегнато, че дори лодката да се преобърнеше или разтърсеше, нищо нямаше да падне.

Той щракна някакъв ключ на стената и голямата врата откъм водата се вдигна със скърцане и пропусна сивкавата зимна светлина. Качи се на мостика. Двигателите изреваха един след друг и полутъмната лодка се изпълни с дим. Докато двигателите се загряваха, очите му пробягваха по уредите.

По знак на Ландър Далия откачи кърмовите въжета и се качи при него на мостика. Той освободи дроселите, водата при кърмата завря, ауспусите заклокочиха и лодката бавно се обърна с носа напред и потегли под ситния дъжд.

Когато излязоха от река Томс, Ландър и Далия се преместиха при долните командни табла в затоплената каюта и останаха там, докато лодката пое към залива Барнегат Инлет и открито море. Вятърът духаше от север и вдигаше малки вълни. Движеха се леко през тях. Чистачките на предното стъкло бавно и равномерно отстраняваха дъждовните капчици. Не видяха наоколо друга лодка. Дългата пясъчна ивица, която заграждаше залива, остана ниско в мъглата над залива, а от другата страна се виждаше коминът в началото на Ойстър Крийк.

След по-малко от час навлязоха в Барнегат Инлет. Вятърът беше сменил посоката си и сега духаше от североизток. Входът на залива беше обграден със земни насипи. Ландър се засмя с глас, като видя големите вълни на Атлантическия океан, които се разбиваха в брега. Отново се бяха качили на открития мостик, за да излязат от залива, и студени капки оросяваха лицата им.

— Навътре вълните няма да са толкова големи — каза Ландър на Далия и изтри лицето й с опакото на ръката си.