Томас Харис - Черна неделя

— Голямата пушка — нареди Ландър.

Тя я сложи в ръката му. Той отвори предното стъкло пред себе си и постави пушката върху таблото, насочена навън. Беше автомат „Ремингтън 12“ с дълга цев и зареден пълнител. Ландър знаеше, че е невъзможно да се стреля точно от движеща се лодка. Двамата с Далия дълго бяха обсъждали този проблем. Ако Фазил загубеше контрол над кораба и по тях откриеха огън, Ландър щеше да отговори, да взриви кърмата и да изчезне срещу слънцето, докато Далия изпразваше другата голяма пушка в кораба. Когато се отдалечаха, щеше да премине на далекобойната пушка.

— Не се тревожи, ако не улучиш никого поради клатушкането на лодката — беше й казал той. — Пусни покрай ушите им достатъчно олово и ще потиснеш техния огън.

По-късно се сети, че тя има по-голям опит от него с малки оръжия.

Корабът бавно се обърна и тръгна към тях по почти гладкото море. От разстояние триста метра Ландър видя на палубата само трима мъже и наблюдател високо на мостика. Един от тримата изтича до флаговете и ги свали веднъж, за да потвърди, че е видял делта-вимпела на Ландър. Щеше да е по-лесно да използват радиото, но Фазил не можеше да се намира едновременно на палубата и до радиостанцията.

— Това е Фазил, със синята шапка — каза Далия и свали бинокъла.

Когато Ландър приближи на около сто метра, Фазил каза нещо на двамата мъже до себе си. Те прехвърлиха през борда спасителна лодка и застанаха, опрели ръце на парапета.

Ландър спря двигателите и се покатери върху кърмата на лодката, а фендера закрепи от дясната й страна. След това се качи на мостика, въоръжен с късата пушка.

Изглежда, Фазил държеше кораба под контрол. Ландър забеляза пистолет в колана му. Вероятно беше наредил палубата да се опразни, с изключение на старшия помощник и на един моряк. Когато Ландър докара лодката до подветрената страна на кораба, петната от ръжда по корпуса заблестяха в оранжево под лъчите на залязващото слънце. Далия хвърли въже на моряка, който започна бързо да го завързва за палубата, но тя поклати глава и замаха. Той разбра, прекара въжето около талрепа и й го върна.

Бяха репетирали внимателно с Ландър и тя бързо върза двоен възел, който може да се прекъсне мигновено откъм по-малкия съд. Рулят беше застопорен и двигателите задържаха кърмата на лодката до кораба.

Фазил беше преопаковал пластичните експлозиви в дванайсеткилограмови чували. На палубата до него бяха струпани четирийсет и осем такива чувала. Фендерът стържеше по корпуса на кораба при поклащането на лодката върху смълчаното море. През борда на „Летиша“ беше хвърлена стълба.

Фазил подвикна на Ландър:

— Старшият помощник ще слезе при вас. Не е въоръжен. Ще помогне да подредите чувалите.

Ландър кимна и човекът заслиза по стълбата. Очевидно се стараеше да не гледа към Далия или Ландър, които изглеждаха зловещи с маските си. Използвайки висилката на спасителната лодка вместо кран, Фазил и морякът смъкнаха първите шест чувала от товара и брезентовия вързоп с автоматични оръжия. Да се улови точният момент на освобождаването на товара в подскачащата лодка не беше лесна работа и Ландър и старшият помощник един-два пъти паднаха.

Когато на борда на лодката имаше дванайсет чувала, разтоварването беше спряно, за да могат тримата да ги пренесат и подредят в каютата. Ландър едва се сдържаше да не разкъса някой чувал, за да види съдържанието му. Ръцете буквално го сърбяха. Последваха нови дванайсет чувала, а след тях — още толкова. Тримата на лодката плувнаха в пот въпреки студа.

Викът на наблюдателя на мостика беше почти отнесен от вятъра. Фазил се обърна. Човекът махаше с ръце и сочеше нещо. Фазил се наведе над парапета и изрева:

— Нещо идва откъм изток. Ще ида да видя.

За по-малко от петнайсет секунди се изкачи на мостика и, дръпна бинокъла от ръцете на уплашения наблюдател. След секунда беше отнето на палубата, пребори се с товара и викна надолу:

— Бял кораб с черта до ватерлинията.

— Бреговата охрана — обясни Ландър. — Какво е разстоянието… колко е далече?

— На около осем километра, но бързо приближава.

— По дяволите, спускай.

Фазил удари през лицето моряка до себе си и сложи ръцете му на макарата. Товарът с последните дванайсет чувала се залюля над морето и бързо се заспуска под скриптенето на макарата. Тупна в лодката с тъп удар и беше прибран веднага.

На палубата на кораба Мухамад Фазил се обърна към потящия се моряк.

— Стой с ръце на парапета.