Томас Харис - Черна неделя

Далия забеляза, че той се забавлява. Наслаждаваше се на усещането от летящата по вълните лодка под краката си. Плаването по въздух или вода омайваше Ландър. Усещаше силата на потока, който щедро го носеше и крепеше, твърд и надежден като скала. Въртеше бавно руля в двете посоки, като леко променяше ъгъла, под който лодката посрещаше вълните, и даваше свобода на кинестетичното си чувство, за да се слее с променящите се движения на корпуса. Земята от двете им страни отстъпваше и само фарът ма Барнегат проблясваше от дясната им страна.

Когато се отдалечиха от брега, дъждът спря и ги огря воднисто зимно слънце. Далия погледна назад и видя чайките, които кръжаха ослепително бели на фона на сивите облаци, струпани зад гърба им. Рееха се свободно също като над плажа на Тир в детството й, когато стоеше на топлия пясък с малките си мургави крачета, надничащи изпод дрипавите й дрехи. Беше вървяла твърде дълго по странните лабиринти на мозъка на Майкъл Ландър и сега се питаше дали появата на Мухамад Фазил няма да наруши разбирателството им. Разбира се, ако още беше жив и ги чакаше с експлозивите някъде отвъд шестнайсеткилометровата ивица. Трябваше веднага да говори с него. Имаше неща, които Фазил трябваше да разбере, преди да е направил някоя непоправима грешка.

Когато обърна към открито море, Ландър я наблюдаваше от мястото на кормчията с ръка на руля. Морският въздух беше заруменял бузите й, очите й блестяха. Яката на агнешкия кожух беше вдигната около лицето й, а джинсите се впиваха в бедрата й, когато балансираше срещу движенията на малката яхта. Ландър, с двата големи дизелови двигателя зад гърба си, зает с нещо, което вършеше добре, отметна глава и продължително се изсмя. Беше истински смях и това я изненада. Не го беше чувала често.

— Знаеш ли, че си страхотна жена? — рече той и потърка око с кокалчето на показалеца си.

Тя погледна надолу към палубата, след това отново вдигна глава, усмихна се и го погледна в очите.

— А аз мислех, че сме тръгнали за експлозиви.

— Да — кимна Ландър. — За всички експлозиви на света.

Поддържаше курс сто и десет градуса, съвсем малко на североизток, заради отклонението на компаса. След малко го промени с още пет градуса, защото камбаната и сирените по шамандурите отвъд Барнегат му подсказаха точно въздействието на вятъра. Вълните вече се успокояваха, а пръски се вдигаха само когато лодката минаваше през тях. Някъде там, отвъд хоризонта, ги чакаше корабът, понесен от зимното море.

Към средата на следобеда спряха за малко и Ландър определи точното им място с помощта на радиостанцията. Направи го рано, за да избегне смущенията, които щяха да се появят по залез, и извънредно внимателно, като взе три ориентировъчни местоположения и ги отбеляза на картата. Отбеляза времената и разстоянията с грижливо изписани дребни цифри.

Докато се носеха на изток към кръстчето, отбелязано на картата, Далия направи кафе за сандвичите, които бе донесла, а след това разчисти масата. Залепи отгоре й с малки лепенка чифт хирургически ножици, бинтове за компрес, три малки спринцовки с морфин и една с „Риталин“. Подреди няколко шини до ръба на масата и също ги закрепи с лепенка.

Стигнаха до приблизителното място на срещата, доста зад морската линия Барнегат-Амброуз; един час преди залез-слънце. Ландър провери мястото с радиостанцията и направи малка корекция на север.

Видяха най-напред дима, лека струйка на хоризонта в източна посока. Под него се показаха и двете точки на комина. Скоро видяха и целия комин, който бавно димеше. Когато Ландър потегли към кораба, слънцето беше зад гърба му, ниско на югозапад. Всичко вървеше според плана му. Щеше да използва, че е на фона на слънцето, за да огледа кораба, така че всеки снайперист с телескопична пушка да бъде заслепен от светлината.

Намали скоростта и потегли към охлузения кораб, като го разглеждаше с бинокъла си. Видя два сигнални флага, които се издигнаха на левия му борд. Можа да разчете бяло X на син фон, а под него — червен ромб на бяло поле.

— М. Ф. — произнесе Ландър.

— Точно така. Мухамад Фазил.

Оставаха четирийсет минути слънчева светлина. Ландър реши да я използва. При положение, че наоколо не се виждаха други съдове, беше по-добре да рискува и да извърши прехвърлянето на дневна светлина, отколкото да направеше някоя беля в тъмното.

Далия извади делта-вимпела. Лодката се приближаваше все повече, ауспухът й гърмеше. Далия и Ландър надянаха маски от чорап.