Томас Харис - Черна неделя

Морякът заби поглед в хоризонта и когато Фазил се прехвърляше през борда, сякаш спря да диша.

Старшият помощник в лодката не сваляше очи от Фазил. Арабинът му подаде пачка банкноти, извади револвера си и го опря в горната му устна.

— Дотук се справи добре. Мълчанието е равно на живот. Разбираш ли ме?

Човекът понечи да кимне, но пистолетът под носа му попречи.

— Върви си в мир.

Помощникът се изкачи по стълбата, бърз като маймуна. Далия развързваше въжето.

Докато ставаше всичко това, Ландър изглеждаше почти замислен. Беше настроил мозъка си да изреди всички възможности, произтичащи от обширните му познания.

Патрулният катер приближаваше от другата страна и още не беше ги забелязал. Вероятно спрелият кораб беше възбудил любопитството на бреговата охрана, освен ако не бяха получили сигнал. Патрулен катер. В тези води имаше шест такива, всичките с дължина четирийсет метра, с двойни двигатели, мощност хиляда и шестстотин конски сили. Радар „Спери-Ранд SPB-5“, екипаж от осем човека. Една картечница калибър 50 и една 81-милиметрова минохвъргачка. Ландър светкавично обмисляше дали да не запали кораба и с това да принуди катерът да спре и да му окаже помощ. Не, старшият помощник щеше да обяви пиратски акт и да се вдигне шумотевица. Щяха да изпратят да ги търсят самолети, някои от които бяха оборудвани с инфрачервена апаратура, която щеше да ги открие по топлината от двигателя им. Тъмнината настъпваше. Пет безлунни часа. По-добре преследване.

Ландър се върна към настоящето. Размислите му бяха отнели пет секунди.

— Далия, закрепи отражателя.

Той отвори дроселите, с широк завой отдалечи лодката от кораба и се отправи към сушата, от която ги деляха шейсет километра. Двигателите ревяха на пълни обороти и когато се сблъскваха с вълните, зад тях се вдигаше водна струя. Дори претоварена, мощната лодка се движеше с почти деветнайсет възела. Катерът беше малко по-бърз. Щеше да се крие зад кораба, докато можеше. Извика на Фазил, който беше слязъл при радиостанцията:

— Дай на 2182 килоцикъла.

Това беше международната радиотелефонна честота за бедствия, а също и честотата за установяване на първоначален контакт между плавателни съдове.

Скоро се появи катерът, все още зад кораба, но бързо приближаващ, следван от голяма кръгообразна вълна. Когато Ландър погледна през рамо, видя носа на катера леко да извива, за да се насочи право към тях.

Фазил се покатери по стълбата и главата му се подаде над мостика.

— Нарежда ни да спрем.

— Да върви по дяволите. Превключи на честотата на бреговата охрана. Отбелязана е. Да видим дали ще извикат помощ.

Със загасени светлини лодката се понесе на запад към последните отблясъци на деня. Зад тях, блеснал грациозно със снежната си белота, катерът на бреговата охрана ги преследваше като териер.

Далия бе закрепила пасивния радарен отражател към перилото на мостика. Подобното на хвърчило устройство от метални пръчки, купено от магазин за морски стоки за дванайсет долара, потрепваше от люшкането на лодката по вълните.

Ландър я изпрати долу да провери дали всичко е добре привързано. Не искаше нищо да се размести при предстоящия бяг на лодката.

Тя провери най-напред каютата с товара и после отиде при Фазил, който се чумереше над радиостанцията.

— Още нищо — каза й той на арабски. — Защо ни е този отражател?

— Бреговата охрана вече ни видя — обясни Далия. Трябваше да крещи в ухото му, за да я чуе в клатушкащата се лодка. — Когато капитанът на бреговата охрана разбере, че преследването ще продължи на тъмно, ще накара радиста си да ни фиксира и проследи, докато още може да ни вижда. След това няма да има проблеми да идентифицира писукането, което ще издаваме на екрана му, когато се стъмни. — Ландър й беше обяснил всичко това с досадна обстоятелственост. — С такъв отражател се получава дълъг, ясен сигнал, който се чува без намеса от страна на вълните. Ще звучим като метална лодка.

— Ами…

— Слушай ме внимателно — прекъсна го нетърпеливо тя и погледна нагоре над главите им. — По никакъв начин не бива да фамилиарничиш с мен, нито да ме докосваш, разбираш ли? Пред него трябва да говорим само на английски. Никога не се качвай на горния етаж на къщата му. Никога не го изненадвай. Заради мисията ни.

Лицето на Фазил бе осветено отдолу от радиостанцията. Очите му святкаха в кухините.

— Добре, заради мисията ни, другарко Далия. Докато ни върши работа, ще се съобразявам с него.