Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— По дяволите — изпъшка Ник тихо, но не бе особено изненадан. Хейзъл Добкинс приличаше на типична баба, която обича котки и пече сладкиши. Твърде малък беше шансът да има предупреждение за погрешно паркиране или нещо подобно. Компютърът очакваше нова команда.

— Какво, по дяволите, сега — каза Ник високо и набра кода на архива за престъпления, извършени в щата Калифорния. Подаде отново данните на Хейзъл Добкинс, изчака и получи, каквото очакваше — компютърът почти веднага изписа: Добкинс, Хейзъл: Няма нови данни. Сетне размисли известно време над този факт и изписа още нещо. Ник усети леко вълнение, когато пред очите му се появиха думите: Добкинс, Хейзъл; освободена от затвора Сан Куентин, 7 юли 1965 г.

— Хопала, Хейзъл — прошепна той, набра бързо кода, който щеше да му разкрие криминалното й минало, и скоро получи резултат: Обвинена в четири случая на убийство, юли 1955, дело от 10/11 януари 1956, виновна по смисъла на обвинението, Върховен съд на Сан Франциско.

— Четири случая! — промърмори Ник и докосна думите „виновна по смисъла на обвинението“ на екрана, сякаш искаше да се увери, че действително са истински.

— Нямаш ли какво да правиш, та си дошъл тук да си играеш с това проклето нещо — каза някой зад гърба му.

Кърън не можеше да отклони очи от екрана.

— Какво правиш тук, Гюс?

Гюс Морал се отпусна на един стол до него.

— Дойдох да си поиграя с това проклето нещо. Съвсем като теб. — Той тупна партньора си по рамото. — Какво съвпадение, а, Ники?

Най-сетне Кърън отмести поглед от монитора.

— Какво откри в Бъркли, Гюс?

— Запознах се с много и все способни защитници на закона и освен това огледах малките студентки. Имаше няколко наистина хубави парчета, Ник.

— Забрави ги, Гюс. Твърде умни са за теб.

— Е, има все пак разни нещица, които биха могли да научат, от един зрял мъж, така да знаеш.

— Ти какво научи, татенце?

— Научих всичко за един мъртъв професор по психология. Ноа Голдстейн. Доктор Ноа Голдстейн. Починал вследствие на серия пробождания, септември 1977. Хайде сега да отгатнеш?

— Какво, тя ли е била?

— Не мога да го докажа, сине, но те са се познавали. Доктор Ноа Голдстейн е бил научен ръководител на малката Катерин Трамел.

— Била ли е заподозряна?

— Не. Дори ме са и снели показания. Не е имало заподозрени, никой нямал нищо против доктор Голдстейн, никой не е бил задържан. Съвсем нищо. Случаят е неизяснен до ден-днешен. Но след всички тези години, велики боже… Следата е студена, мой човек…

— Но не и когато се свърже с убийството на Боз.

Гюс протегна шия и се взря в компютърните находки на Ник.

— Я виж ти! Хейзъл Добкинс! Тъкмо когато сме заговорили за стари случаи… — той погледна развълнуван Ник и поклати глава. — Горещи благодарности, синко. Отдавна не бях се сещал за старата Хейзъл.

— Познаваш ли я?

Гюс изсумтя:

— Дали я познавам? Години не ми излизаше от ума. Сладка малка домакиня с три малки дечица, мил съпруг, напълно почтени, никакви финансови проблеми. Ни следа от душевно заболяване, съвсем нищо.

— И?

— И един ден милата Хейзъл става от леглото и най-ненадейно като гръм от ясно небе й щуква да ги разкара всички. Всички до един. Със…

— Шило за лед? — попита Ник с надежда.

— По-спокойно, синко, с ножа за рязане на печено, дето го получила за сватбата си. Първо се погрижила за съпруга си. Транжирала го като пуйка за Деня на благодарността. После трите си деца. Домът и приличал на кланица, когато приключила.

— О, боже — изхриптя Ник с пресъхнало гърло.

— Бог едва ли е имал нещо общо с тая работа, Ники. След като заклала цялото си семейство, тя повикала полиция. Намерили я седнала във всекидневната с нож в скута. Не отричала, нямала пяна около устата, изобщо нищо.

— Но защо? Защо го е направила?

Гюс Моран вдигна рамене.

— Това беше най-объркващото в цялата история, Ник. Никой не разбра, нито един психолог не можа да го обясни. И за бога, самата Хейзъл не можеше. Казваше, че не знае защо го е направила.

— Невероятно.

— Щом не знаеш случая, защо се разхождаш с Хейзъл из миналото?

Ник бързо му разказа своите приключения с Катерин Трамел и посещението у Хейзъл Добкинс.

— М-да — кимна Гюс, — хубава приятелка си е намерила.

Ник се върна в къщата на брега едва следобед на другия ден. Вратата отвори Катерин Трамел. Носеше малка черна рокля, прилепнала по тялото й като втора кожа, контрастираща ефектно със златистата коса и тъмносините й очи.