Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

Той взе решение в последната секунда, натисна спирачка и шевролетът занесе назад и вдясно, бронята му почти опря предната кола и така избягна на косъм автобуса, който профуча с виещ клаксон край него.

— Проклета курва! — удари Ник волана. Досега възможностите бяха две — или да се откаже от, преследването, или да загине. Сега обаче трябваше да открие Катерин Трамел. Макар и разтреперан още от случката, той отново натисна докрай педала и влезе в лявото платно.

Далеч напред видя неясна черна сянка — лотусът завиваше към Мил Вали. Той си отдъхна. Мил Вали беше малко, спокойно и богато градче. Ченгетата там нямаше да разрешат някакъв черен лотус да прави слаломи из хубавата им околност.

Той настигна Катрин в подножието на града, последва я по тесните, криви улици, които водеха нагоре по терасите на хълма. Лотусът спря пред една запусната къща, бедна и силно контрастираща със солидните домове, издигнати от двете страни на слънчевото Албион Авеню. Ник записа номера.

Катерин Трамел паркира и заключи колата си, после изтича към вратата на къщата и вече беше влязла, когато Кърън премина бавно и спокойно по улицата. Той спря няколко коли по-надолу и се приготви да чака.

След около час вече беше полумъртъв от скука и само за да върши нещо, слезе от колата и огледа къщата. Не откри нищо забележително, поне не по прозорците. Отвори пощенската кутия и откри вътре плик, на който пишеше, че мистър/мисис Хейзъл Добкинс (или който и да живееше там) може би е на път да спечели един милион долара. Пликът настоятелно съветваше мистър/мисис Хейзъл Добкинс веднага да отвори пратката, за да разбере как точно ще стане това.

Името не говореше нищо на детектива. Вече притъмняваше, когато Катерин Трамел излезе от къщата, придружена от слаба жена някъде около средата на шейсетте и той само можа да прави догадки относно нейната самоличност: член на семейството, някоя леля навярно или пък баба по майчина линия. Възрастта съответстваше, но пък Катерин Трамел не изглеждаше от този тип жени, които поддържат връзки с роднините си.

Тя се вмъкна в лотуса и пое по пътя към долината. Не бързаше, поне докато стигна края на града.

Намали на светофара, кротка и спокойна като вода ненапита. На пресечката една кола чакаше смяната на светлината. Катерин се приближи бавно, лотусът мъркаше като дива котка.

После внезапно моторът изрева, колата подскочи и се насочи право към невъзможно тесния процеп между другата кола и бордюра, шмугна се в него с пълна скорост, плашейки до смърт другия шофьор, и зави остро надясно в момента, в който светна зелено.

Ник искаше да я последва, но закъсня с част от секундата. Стреснатият шофьор тръгна да завива под носа му. Ник натисна рязко спирачки и спря със скърцане…

После също зави към Стинсън, като почти успя да си внуши, че прави само рутинна полицейска проверка. Убеждаваше се, че следва съветите на Уокър, че поне веднъж ще изпълни онова, което му е наредил шефът. Но колкото и да му тежеше, трябваше да си признае истината: той просто искаше да види отново Катерин Трамел.

Черният лотус стоеше пред входа, моторът цъкаше тихо. Кърън си представи съвсем ясно как Катерин е пришпорвала мощния автомобил по крайбрежния път, сякаш е от плът и кръв, а не от стомана и гума, как го е гонила като състезателен кон по острите завои и късите прави отсечки, как е превключвала и натискала съединителя, как моторът е простенвал с все сила, когато бензинът се е впръсквал в цилиндрите му като животворна кръв.

Нощта вече падаше, вечният прибой се разбиваше в брега под къщата. Един от горните прозорци светна, Катерин Трамел премина като привидение зад стъклото. След малко се върна и отвори прозореца. Ник отскочи назад, почти сигурен, че го е видяла, но тя се загледа като хипнотизирана в тъмния океан.

Сетне започна бавно да разкопчава блузата си, свали я и остана така няколко секунди, с голи гърди в рамката на прозореца. Внезапно дръпна завесата, силуетът й се очерта примамливо върху тъканта. Ник гледаше напрегнато прозореца, прибоят бучеше в ушите му, очите бяха широко отворени и неподвижни.

След тава светлината изгасна и той си представи как тя се плъзва сама в безупречно чистото си легло.

Около един час по-късно той отново беше в Сан Франциско, надвесен над терминала на един компютър в тъмното и пусто помещение на детективите. Пръстите му се движеха по клавиатурата: Хейзъл Добкинс, бяла, жена, Албион Авеню 145, Мил Вали. Въведе данните и остави големия електронен мозък да ги обработи. Компютърът провери първо архивите на по линията в Сан Франциско и съобщи: Няма актуални данни.