Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— Родителите и са починали при злополука. Не ме е грижа какво друго е писала. А ти, по дяволите, откога се интересуваш от книги?

— Как са починали? — Ник се беше запънал като борец, който иска да изтощи противника си. — Имало ли е следствие?

— Не те разбирам, Ник — поклати глава Моран. — А досега винаги съм мислил, че те разбирам добре. По какво си се побъркал — по тялото й или по това да я опандизиш за убийство? Ту реша, че е заради тялото й, ту, че си я взел за женски Ал Капоне, държавен враг номер едно. А може би и двете, а?

— А сега казваш — намеси се Уокър, — че може би е убила и родителите си. Да не би да е пречукала и Мани Васкес, а?

— Ами да — каза сериозно Моран. — Качила се е на ринга и се е превърнала в гърмящ змей.

— Ти го казваш — разграничи се Уокър. — Аз пък мисля, че се е преоблякла като африканец и е научила някакъв ляв прав, който може да убие човек… а, и си е намазала лицето с боя за обувки… Хайде да я сложим пак на детектора и да я питаме.

— Начукай си го, Фил — процеди през зъби Ник.

— Е, щом стигнахме дотам, начукай си го и ти, Ник.

— Чувствам се някак изолиран — обади се Моран мрачно.

— И до теб ще стигнем — каза Ник. — Той изпи докрай питието си и махна на бармана с празната чаша. — Какво ще кажеш за още един двоен, Хари?

— Разбира се, Ник.

— Стига, Ник — свъси вежди Моран. — Нямаш нужда от тази проклетия.

— Ти имаш нужда — парира Кърън. — Фил има нужда. Всяко ченге в тази дупка има нужда.

Но не барманът донесе питието на Кърън. Вместо него се приближи мъж с оредяла рижа коса и костюм, пред който Гюс Моран изглеждаше като слязъл от страниците на модно списание. Малките му очички бяха изцъклени от погълнатия алкохол. Той постави чашата пред Ник и се надвеси над него, хилейки се злобно.

— Ето, Стрелец! Пий! Върна се при „Блек Джак“, а, Стрелецо?

Ник взе питието, но не погледна към злия дух.

— Обсъждаме един случай, Марти — каза спокойно, но твърдо Уокър.

Марти Нилсен, агент от Вътрешния отдел, който трудно можеше да бъде наречен приятел на Ник Кърън, прояви пълно разбиране.

— О, ясно! Напълно ми е ясно. Наистина. Значи обсъждате — той бутна чашата малко по-близо до Ник и прибави ехидно. — Пий! Изпий твоя двоен, Стрелецо!

Гюс Моран видя как ръцете на Ник се свиха в юмруци и той целият застина, напрегнат като стоманена пружина, едва сдържайки се да не налети на месестия Нилсен. Моран сложи ръка на рамото му. Ник преглътна яростно, но остана на мястото си.

— Не съм на служба, Нилсен — каза той. — Чу ли ме добре? Не съм на служба и обсъждам един случай с моя партньор и шефа. Вътрешният отдел не би трябвало да се безпокои за това. А може би искаш да си пиша допълнителни часове? Какво ще кажеш? Мислиш ли, че те засяга, мухоловка такава!

— Хей, Стрелец, не ме е грижа. Но не се преуморявай. Може пак да се пропиеш.

Студен вятър нахлу от улицата, когато Бет Гарнър се вмъкна в бара. Тя пристигна тъкмо навреме, за да види, че Ник е на път да изгуби контрол над себе си. Той беше скочил на крака, Моран и Уокър се опитваха да го върнат на мястото му.

— Престани да ме дразниш, Нилсен — изръмжа Кърън, — защото ще ти избия проклетите зъби от муцуната.

— Ей, ей, какво ви става — Бет Гарнър, с нейните петдесет килограма застана между двете яки ченгета. — Я се успокойте.

— Няма проблеми, докторе — ухили се Нилсен. — Няма проблеми, щом като и леля доктор е тук, тъкмо навреме, за да спаси любимия си пациент.

Той прегърна Бет, потен, замаян и тромав като мечка. Тя се отърси от него.

— Долу лапите, Марти!

Нилсен беше или много пиян, или необичайно дебелокож, дори за вътрешно ченге.

— Е, деца, забавлявайте се добре — заяви той със сърдечна усмивка и се оттегли.

Но Ник не можа да се охлади толкова бързо. Тоя продължи да гледа Нилсен. Очите му се забиваха като ножове в гърба му.

— Тоя си го търси и аз съм в изключително подходящо настроение да му го дам.

Бет го върна на масата.

— Правилно. Точно това трябва да направиш. Направо ще му се навреш в ръцете. Че той точно за това си мечтае.

Кърън пое дълбоко въздух, сякаш само така би могъл да потуши гнева си. Но му трябваше още нещо. Погледна Бет.

— Хайде да си вървим!

— Добре — каза Бет и пъхна ръката си в неговата с мил и някак покорен жест.

Ник се обърна към Уокър и Моран и хвърли няколко банкноти на масата.

— Плати за мен, Гюс. И изпий едно за моя сметка.

Сетне поведе Бет Гарнър към изхода и измитите от дъжда улици.

Двамата полицаи се загледаха след тях.