Джон Гришам - Признанието

Кийт и Роби се сбогуваха за пръв път в Планината на Руп. Тогава изобщо не бяха сигурни дали ще се срещнат отново. Сега, две седмици по-късно, те се прегърнаха с обещанието да не губят връзка. Адвокатът благодари на Кийт за смелата постъпка. Пасторът изтъкна, че Роби е истинският герой. Двамата се съгласиха, че не са направили достатъчно, за да предотвратят екзекуцията. Дълбоко в себе си обаче знаеха истината.

Пътуването до Остин продължи седем часа.

В неделя Кийт се изправи пред огромната тълпа в Обединената лутеранска църква. Разказа невероятната история на своето пътуване до Слоун и Хънтсвил. После говори за смъртното наказание и го атакува по всички фронтове.

Тъй като го бяха поканили да изнесе службата, църквата покри всичките му разходи. По-късно той и Дейна обядваха с членовете на Комисията за назначаване на пастори. Присъства и преподобният д-р Маркъс Колинс, пенсионираният главен свещеник на църквата и високоуважаван неин лидер. По време на обяда стана ясно, че комисията е очарована от семейство Шрьодер. Докато се сбогуваха, д-р Колинс прошепна на Кийт:

— Тук ви очаква чудесен нов дом.

На 22 декември, събота, голямото жури на окръг Честър се събра извънредно. Заседателите обвиниха Травис Бойет за отвличането, изнасилването и убийството на Никол Ярбър. Временно изпълняващият длъжността окръжен прокурор Майк Гримшоу бе изпълнил стриктно заповедта на съдия Елайас Хенри за повдигане на обвинение.

Съдия Хенри избра нарочно този ден, тъй като съвпадаше с деветгодишнината от арестуването на Донте Дръм. В един часа на обяд в неговата зала се проведе необичайно изслушване. Роби бе подал молба за официалното оправдаване на Донте. Щатът, представляван от Гримшоу, не оспорваше желанието му. Съдия Хенри държеше събитието да бъде отразено от медиите, но не разреши присъствието на оператори в залата. До нея бяха допуснати няколко репортери без камери.

Започна поредното представление на Роби Флак. В продължение на час адвокатът изтъкна познатите факти, като наблегна на всички грешки и измами. Той знаеше какъв ще бъде резултатът от изслушването и не се впусна в много подробности. Когато приключи, Майк Гримшоу се изправи и обяви:

— Ваша чест, щатът Тексас не оспорва казаното от мистър Флак.

Съдия Хенри прочете кратко становище, което бе подготвил предварително. Последният параграф гласеше:

„С настоящия документ съдът, воден от ясни и неоспорими доказателства, оправдава подсъдимия Донте Л. Дръм по всички обвинения. Присъдата се отменя и съдебното му досие ще бъде изчистено. От името на съда и щата Тексас поднасям искреното си, макар и напълно неуместно извинение на семейство Дръм.“

Елайас Хенри подписа документа с доза драматизъм и го връчи на Роби. Адвокатът го подаде на Робърта Дръм, която седеше на първия ред в залата.

Тексаският апелативен съд продължаваше да се крие в бункера си. Някой от служителите бе проговорил и скоро новината за „дежурния съдия“ зае първите страници на вестниците. Въпреки че наистина затваряха в пет часа дори в ден на екзекуция, Милтън Прудлоу оставяше един от деветимата съдии на дежурство в сградата. Той трябваше да приема молбите, подадени от защитата в последната минута. На теория всеки нетърпелив адвокат можеше да се обади на дежурния съдия и да поиска становище по даден въпрос. Идеята беше разумна, тъй като тези инстанции решаваха кой да живее и кой да умре. Когато обаче стана ясно, че адвокатите на Донте в Тексас не са знаели за подобна практика, избухна огромен скандал. Информацията се пазеше в тайна от самия съд. Сисили Ейвис бе пристигнала пред заключената врата в 17:07 ч., без да подозира за присъствието на дежурен служител в сградата.

Апелативният съд обяви, че въвежда електронното депозиране на всички документи, но отрече промяната да се дължи на случая „Дръм“.

Щатската комисия за съдебни практики повдигна оплакване срещу Прудлоу. След две години излезе решение, че съдията не е допуснал сериозна грешка и трябва да запази работата си.

Молбата, която адвокатите на Донте така и не успяха да подадат, включваше клетвената декларация на Джоуи Гембъл — единствения „очевидец“ в процеса. Правните експерти дълго обсъждаха важността на признанието му и евентуалните последствия от него.

Джоуи напусна Слоун и Тексас. Чувстваше се виновен за смъртта на Донте и намираше утеха само в бутилката.

На 28 декември, в последния петък от 2007 г., Кийт и Дейна влязоха в празната съдебна зала в Топика. Посрещна ги Елмо Леърд. Матю Бърнс присъстваше за морална подкрепа, въпреки че Кийт не се нуждаеше от нея. В залата се появи съдията и един заместник-прокурор. За по-малко от десет минути Кийт се призна за виновен за възпрепятстване на правосъдието. Получи глоба от хиляда долара, една година пробация и една година без надзор. Елмо Леърд вярваше, че досието му ще бъде изчистено до три години.