Джон Гришам - Признанието

Очевидно липсваха доброволци.

— Господин съдия, явно не съм аз човекът, който ще го направи — заяви Роби. — Имам си друга важна работа — да отида при семейство Дръм, за да им съобщя новините.

— Мистър Кърбър? — попита съдията.

Инспекторът поклати глава.

— Кофи?

Същата реакция.

— Добре. В такъв случай аз ще се обадя на майката.

— Не може ли да изчакате, господин съдия? — попита кметът. — Ако новината се разпространи тази вечер, Бог да ни е на помощ.

— Кой знае до момента, Роби? — попита съдията.

— Моят екип, присъстващите тук и властите в Мисури. С нас дойде и телевизионен екип, но няма да излъчат нищо, докато не им разреша. Засега малко хора са посветени.

— Ще изчакам два часа — заяви съдия Хенри. — Срещата приключи.

Робърта Дръм се намираше вкъщи с Андреа и няколко приятели. Масата и плотът в кухнята бяха отрупани с ястия, пържено пиле, кексове и пайове. Имаше достатъчно храна за стотина души. Роби бе забравил да вечеря и похапна, докато чакаше другите да си тръгнат. Робърта се чувстваше ужасно изтощена. След като цял ден бе посрещала гости в погребалното бюро, тя беше на края на силите си.

Роби влоши още повече ситуацията, като и съобщи новините. Не му оставаше друг избор. Започна с пътуването до Мисури и приключи със срещата в кабинета на съдия Хенри. Двамата с Марта помогнаха на Андреа да сложи Робърта на леглото. Тя едва не припадна. Мисълта, че Донте ще бъде оневинен преди погребението, беше разтърсваща.

Сирените бяха утихнали, но три обаждания на 911 отново ги задействаха в 23:10 ч. Първото сигнализираше за пожар в мол северно от града. Някой бе хвърлил коктейл „Молотов“ през витрината на магазин за облекло, а един шофьор бе забелязал пламъците от улицата. Второто, този път анонимно, съобщаваше за горящ автобус, паркиран зад прогимназията. Третото и най-зловещо обаждане донесе новината за активирането на противопожарна система в местен супермаркет. Собственикът му беше Уолис Пайк, съпругът на Рива. Полицаите и гвардейците, които чакаха в готовност, отново заеха постовете си. За трета поредна нощ из Слоун се разнесе пушек и вой на сирени.

Дълго след като момчетата бяха заспали, Кийт и Дейна седяха в тъмната всекидневна и пиеха вино от чаши за кафе. Докато разказваше историята, Кийт си спомни неща, които досега не му бяха направили впечатление. Подробностите го изненадаха — стоновете на Бойет в тревата до магистралата, летаргията на пътния полицай, който го глоби за превишена скорост, купищата документи на дългата заседателна маса в кантората на Роби, уплашените погледи на служителите му, стерилната миризма на килията, шумът в ушите на Кийт по време на екзекуцията, тресящият се самолет, с който летяха над Тексас. Дейна му задаваше най-различни въпроси. Тя бе също толкова развълнувана от преживяванията му, колкото той, и на моменти не вярваше на думите му.

Когато бутилката свърши, Кийт легна на канапето и потъна в дълбок сън.

С разрешението на Елайас Хенри пресконференцията бе свикана в главната зала на окръжния съд на Мейн Стрийт в Слоун. Първоначално Роби обмисляше да използва кантората, но когато разбра, че пред нея се е събрала тълпа, промени решението си. Адвокатът искаше да обърне внимание на всеки репортер, но не можеше да допусне присъствието на любопитни непознати.

В 9:15 ч. Роби се качи на подиума пред съдия Хенри и огледа препълнената зала. Камерите и касетофоните бяха включени, за да запишат всяка негова дума. Адвокатът беше с най-хубавия си тъмен костюм и се чувстваше превъзбуден въпреки умората. Не изгуби много време, преди да стреля право в целта.

— Добро утро. Благодаря ви, че дойдохте — започна Роби. — Останките на Никол Ярбър бяха открити вчера сутринта в отдалечена местност в окръг Нютън, щата Мисури, южно от Джоплин. Присъствах там заедно с екипа ми. Един мъж на име Травис Бойет ни заведе до гроба, в който твърдеше, че е заровил Никол преди девет години, два дни след отвличането й от Слоун. Снощи, с помощта на рентгенова снимка на зъбите на жертвата криминологичната лаборатория в Джоплин потвърди нейната идентичност. Съдебните лекари работят усилено по изследването на останките. Резултатите ще излязат до няколко дни. — Роби спря, отпи глътка вода и огледа тълпата. В залата не се чуваше звук. — Не бързам, господа. Смятам да опиша всичко в най-големи детайли. След това ще отговоря на въпросите ви.

Той даде знак на Карлос, който седеше наблизо с лаптопа си. На огромния екран до подиума се появи изображение на гроба. Роби започна подробното си изложение, като го илюстрира с богат снимков материал. Според предварителна уговорка с полицията в Мисури не показа останките на Никол. Районът около гроба все пак се третираше като местопрестъпление. Той обаче не спести снимките на шофьорската книжка, кредитната карта и колана, с който бе удушена. После спомена за Бойет и бягството му от болницата. Тъй като не бе издадена заповед за задържането му, полицията още не го издирваше.