Джон Гришам - Признанието

Мълчание.

Роби продължи:

— Реших да постъпя така от уважение към семейството на Никол. Едва ли някой от вас ще събере смелостта да се срещне с Рива и да й каже истината. Все пак ви предоставям подобна възможност. Би било срамно да чуе новината от друго място. Някой трябва да говори с нея още тази вечер. Мнения? Коментари?

Мълчание.

Кметът се изкашля и тихо попита:

— Кога ще разпространите новината?

— Помолих властите в Мисури да изчакат до утре. Ще свикам пресконференция в девет сутринта.

— Господи, Роби, наистина ли е необходимо? — възкликна кметът.

— Да, необходимо е, господин кмете. Истината трябва да бъде казана. В продължение на девет години полицията и прокурорът криеха фактите. Сега лъжите им най-после ще излязат на бял свят. След толкова време и екзекуцията на един невинен човек светът ще разбере, че признанието на Донте е било фалшиво. И смятам да опиша бруталните методи, с които инспектор Кърбър го е изтръгнал от него. Ще разкрия до най-малките подробности лъжите, изречени в съда — показанията на Джоуи Гембъл и затворника, подкупен от Кърбър и Кофи. Няма да премълча и мръсните трикове, използвани от обвинението по време на процеса. Сигурно ще получа шанса да припомня на всички, че мистър Кофи и съдия Грейл бяха любовници, докато делото още се разглеждаше. Пресконференцията ще продължи доста дълго. А вие, момчета, сте поканени. Въпроси? Забележки?

Пол Кофи отвори леко уста, но не продума. Роби далеч не бе приключил.

— Нека ви подготвя и за следващите няколко дни. В понеделник сутринта ще подам поне два иска. Първият ще бъде заведен тук, в Тексас. В него ще фигурирате като подсъдими заедно с десетки служители от градската, окръжната и щатската управа. Вторият ще бъде изпратен до федералния съд. Смятам да ви обвиня в потъпкване на гражданските права и куп други престъпления. Мога да подам и още няколко, ако намеря подходящо правно основание. Ще се свържа с Министерството на правосъдието и ще ги помоля да започнат разследване по случая. Мистър Кофи, подготвих жалба до Щатската асоциация на юристите за нарушаване на етичния кодекс. Едва ли ще ми обърнат много внимание, но поне ще получите заслуженото порицание. Мисля, че е време да помислите за оттегляне. За вас, Кърбър, ранното пенсиониране е доста реален вариант. Би трябвало да ви уволнят, но се съмнявам, че кметът и общинският съвет ще съберат необходимия кураж. Мистър Радфорд, вие вече бяхте шеф на полицията, когато разследването излезе от релси. Името ви също ще фигурира в списъка на обвиняемите. Не го приемайте лично. Ще съдя всички.

Радфорд стана и се отправи към вратата.

— Тръгвате ли си, мистър Радфорд? — попита сърдито съдията.

— Не съм длъжен да търпя надути копелета като Роби Флак — отговори шефът на полицията.

— Срещата не е приключила — заяви строго съдия Хенри.

— Ако бях на твое място, щях да остана — намеси се кметът и Радфорд го послуша.

Роби се обърна към Кърбър и Кофи.

— Разбрах, че вчера сте присъствали на малко празненство по случай победата. Е, веселбата свърши.

— Още от самото начало подозирахме, че Дръм е имал съучастник — промърмори Кофи.

Думите му прозвучаха повече от абсурдно. Кърбър кимна припряно, готов да подкрепи всяка нова теория, която би ги спасила.

— За бога, Пол! — възкликна съдия Хенри.

Роби се разсмя, а ченето на кмета увисна.

— Страхотно! — извика Роби. — Направо гениално! Изведнъж се появява съвсем нова версия, лишена от всякаква логика. Защо да не продължим с лъжите? Мистър Кофи, отсега нататък моят асистент Карлос ще качва на уебстраницата ни всички лъжи, изречени от вас двамата, губернатора, съдиите и скъпата Вивиан Грейл, ако успеем да я намерим. Вие укривахте истината цели девет години, за да убиете невинен човек, и сега отново се държите по абсолютно същия начин. Повдига ми се от хора като вас.

— Господин съдия, може ли да тръгваме? — попита прокурорът.

— Секунда.

Мобилният телефон на Карлос иззвъня.

— Обаждат се от лабораторията, Роби — каза той.

Роби се пресегна и взе телефона. Разговорът беше кратък, без изненади. Когато свърши, той заяви:

— Идентифицирали са трупа. Наистина е Никол.

В стаята настана тишина. Всички мислеха за момичето. Съдия Хенри наруши мълчанието.

— Господа, притеснявам се за семейството на Никол. Как ще им съобщим новината?

Дрю Кърбър се потеше обилно и сякаш бе на път да припадне. Инспекторът не се тревожеше за семейството на Никол. Той самият имаше съпруга и деца, множество заеми и репутация, за която трябваше да се погрижи. Пол Кофи не можеше дори да си представи как ще обясни на Рива внезапния развой на събитията. Не, нямаше да го направи. Предпочиташе да избяга като последния страхливец, отколкото да се срещне с тази жена. В момента му се струваше абсурдно да признае, че щатът е осъдил и екзекутирал невинен човек.