Джеймс Чейс - Вече е все едно…

— Първата ви задача ще бъде да откриете Анабел Инглиш — рече Дъфи и скръсти ръце, подпирайки лакти на масата. — Тази мацка е опасна и трябва да бъде вкарана там, където няма да застрашава никого.

— Да я пречукаме ли? — обади се Гилрой. Говореше с отвращение.

— Не желая никакви убийства — поклати глава Уилям. — Аз съм в състояние да се справя с нея. Тя е луда за връзване.

— Ще я намерим — заяви Шеп. — Но смахнатите девици не са по нашата част.

— Вие свършете това, останалото е моя грижа — рече Дъфи.

— Откъде да започнем?

— Последния път, когато я видях, беше с бандата на Морган. Все ще знаят какво е станало с нея.

Шеп с мъка стана на крака.

— Лесна работа — каза. — Познавам тази дружина. Остави я на мене.

Дъфи изчака, докато излезе тромаво навън, след което погледна към Гилрой.

— Ще ми дадеш ли подробности за Морган?

— Държи три клуба — поде той. — Притежава офиси на Трензвърс Авеню край реката. Оттам върти бизнеса си.

— Какъв бизнес?

— Всевъзможен рекет. Нарекъл е мястото „Морган Навигейшън Тръст Къмпани“. Това е неговата главна квартира за управление на порока, контрабандата, прехвърлянето на момичета от Куба и каквото още се сетиш.

Дъфи отиде до телефонния указател и отгърна на „Морган Навигейшън Къмпани“. Набра номера и зачака. После попита:

— Там ли е мистър Морган?

— За какво се касае? — отвърна един нахакан глас.

— Ще го помоля да ви каже, ако прецени, че трябва да знаете — грубо рече Дъфи.

Жената го свърза. Преди да превключи линията, той я чу да казва:

— Някой ден тези язвителни боклуци ще се порежат от собственото си остроумие!

Уилям се ухили.

— Да? — обади се Морган.

— Слушай, Морган, твоята сган те остави на сухо… — каза му.

— Последния път успя да се измъкнеш, Дъфи, но внимавай — произнесе онзи с напълно безстрастен тон.

— Глисън отпадна от наддаването — рече Уилям, вперил празен поглед в стената пред себе си. — Въпросното малко тефтерче ще ти струва петдесет бона.

Долови как Морган си пое дъх, преди да му отвърне:

— Моите момчета ще ми го набавят безплатно. Предупреден си. Те са по петите ти.

— Премислих — каза Дъфи. — Ще предам бележника на щатската управа.

— Аз не бих го направил — думите бяха произнесени с едва осезаема припряност. Заплахата беше без покритие.

— Ще го предам, все ми едно. Тогава ще видим какво ще стане. Получих двадесет и пет бона от Глисън, така че не ми пука.

— Почакай! — повиши тон Морган. — Ще ти дам пет хиляди.

— Нека бъдат двадесет и пет и бележникът е твой! — склони Дъфи.

— О’кей — гласът оттатък стана много мазен. — Донеси книжлето тук, а аз ще съм приготвил парите.

— Не съм толкова изкуфял — възрази Уилям. — Ще ми ги връчиш на открито. Ще бъда във фоайето на „Белмънт Плаза“ довечера в шест часа. Там ще направим размяната.

Последва кратка пауза. Накрая Морган каза „Добре!“ и затвори.

Гилрой беше слушал, без да сваля очи от гърба на Дъфи.

— Хубавичко ще се позабавляваш, докато домъкнеш мангизите у дома… — обади се той.

Уилям си взе шапката.

— Хайде да вървим — отвърна.

Те го последваха до гаража.

— Можеш ли да се справиш с тази трошка? — попита той Шулц.

Онзи кимна.

— Разбира се — рече, леко учуден.

— Добре, тогава карай ти. Ние с Гилрой искаме да поговорим.

Двамата се качиха отзад, а Шулц се настани зад волана.

— Накъде? — попита той, завъртайки стартера.

Дъфи му даде адреса на банката и Шулц внимателно подкара по пряката, която се вливаше в главната улица.

— Веднага ще изиграем двоен номер на този негодник! — заговори Уилям на Гилрой. — Ще предам списъка на Инглиш и той ще може да се заеме с него. Прекалено голям е за нашата уста. След това ще пробутаме копието на Морган и ще приберем мангизите. После ще се погрижим за Анабел и накрая ще „посетим“ офиса на Морган, за да съберем евентуални доказателства и да го изгоним от града.

Гилрой се облегна на тапицерията и затвори очи.

— Хич не ти е бедна програмата, а? — сънливо каза той.

— Искам да сложа точка на тази история и тогава вие, момчета, ще можете да си харчите онова, което сте заработили — рече Дъфи.

Шулц спря колата до бордюра и Уилям влезе в банката.

Другите двама останаха да го чакат в автомобила. Когато излезе, той хвърли поглед нагоре и надолу по улицата, след което бързо се качи. Шулц моментално потегли.

Дъфи назова адреса на Инглиш и каза:

— Дай газ!

Мъжът зад волана го стрелна с очи в огледалото за обратно виждане, кимна и отби из страничните улици.