Дик Франсис - Фаворит

— Как очакваше да реагирам?

— Мислех си, че ще бъдеш надут и хладен, и нямаше да те упреквам. — Тя набута грамадно парче хрускав пай в устата си.

— Ще се омъжиш ли за мен, Кейт? — попитах.

Думата „да“, произнесена от нея, не се чу много ясно, защото устата й беше пълна и трябваше да сдъвче първо храната си. Почаках търпеливо, докато свърши с пая, и после известно време, докато хапне парче сирене и препечен хляб.

— Кога си яла за последен път? — я попитах, когато най-после свали салфетката от себе си.

— Не помня — погледна ме с нова радост в лицето си, зад която все още личеше старата тъга, и ясно разбрах от бележката за Лъч — първата загриженост, която бе показала към мен, — че тя наистина беше пораснала.

— Искам да те целуна — казах.

— Конните състезания не са предназначени за срещи на любовници, които отново са се сдобрили — каза тя. — Какво ще кажеш за един конски фургон?

— Имаме само десет минути — отвърнах. — Участвам във втората гонка.

Без да се бавим, се намъкнахме във фургончето на Пит. Грабнах я в ръцете си и този път открих, че устните на Кейт не ми отговарят по сестрински начин.

Десетте минути минаха като секунда, а гонката не можеше да чака. Върнахме се обратно и отидох при кантара, после облякох екипа си, като оставих Кейт, която изглеждаше малко отнесена, когато сподели с мен, че се чувствала като слънчасала.

Яздех за първи път след съдебния процес за чичо Джордж. Огледах съблекалнята с познатите лица, като отказвах да повярвам, че един от тях е посредникът, причинил в крайна сметка смъртта на Джо. Може би Лодж беше прав и съзнанието ми просто отказваше да приеме този факт. Веднъж бях харесал и чичо Джордж. Дали под нечия друга приятелска външност щеше да се разкрие озъбена крокодилска паст?

Клем ми подаде подплатената с олово дреха за претегляне. Изгледах търпеливото му, набръчкано лице и си помислих; „Не, не си ти.“

В известен смисъл бе подло да го подозирам само защото Клем чуваше всичко и всяко по-значително нещо, което се вършеше по състезанията, не можеше да избяга от вниманието му. Някои от момчетата го наричаха „оракул“…

Дружески удар по гърба прекъсна разсъжденията ми.

— Търсач, стари ми врабецо, как върви детективската работа? — викна Сенди, като спря, закрепил седлото си на едно коляно, докато разкопчаваше подпръга. — Как е Шерлок Холмс тия дни?

— Пенсиониран — усмихнах се.

— Вярно? След такива първокласни резултати?

— Връщам се към конните надбягвания. Това не е толкова рисковано.

Дружелюбният поглед на Сенди се спря на белега на бузата ми.

— Добре дошъл при малките си илюзии, човече — каза той. — Ще си промениш мнението, когато си потрошиш толкова кости, колкото аз. — Той намота подпръгите около седлото и с каска, бутната силно назад на главата му, продължи да говори с веселия си глас, който караше главите да се обръщат като към магнит, и продължи пътя си.

От съблекалнята виждах добре гърба на Дейн, обърнат напълно и съзнателно към мен. Докато беше говорил с някого, ни бе зърнал с Кейт, когато се връщахме от паркинга на конските фургони. Добре беше огледал блесналите ни лица, преди да разберем, че ни вижда, и нямаше нужда да му обясняваме. Поздрави Кейт с две къси изречения, но на мен не каза и дума.

Минах зад неподвижния му гръб и излязох на поляната пред конюшните. Той ме последва. Пит тренираше двата коня, които яздехме, и двамата трябваше да идем при него.

Пит радостно подскочи:

— Алън, Кейт ми каза новината. Поздравления!

Дейн му отправи леден поглед и той забързано започна да коментира гонките. Заприказва за ездата на Дейн и аз се разсеях.

На десетина метра от нас стоеше непоклатим Клифърд Тюдор и местеше пура из устата си, обяснявайки нещо на своя жокей и треньор. Странно, помислих си, колко пъти съм се срещал с този човек. Наблюдавах го как прави отсечени жестове с мургавите си ръце, за да подчертае мисълта си, и мярнах младия жокей, наследникът на Джо, да мръщи чело силно разтревожен.

После погледът ми спря на сър Кресуел Стамп, който наблюдаваше как недружелюбният му син Дейвид се качва на седлото, преди да заеме съдийското си място в трибуната на комендантите. Около него имаше група от притежатели на коне и треньори, които обсъждаха планове, споделяха надежди, даваха указания на жокеите си (и контрауказания) и пресмятаха за последен път залозите.

Познавах толкова много хора. И толкова много харесвах. Кой от тях… не беше това, което изглеждаше?