Дик Франсис: Фаворит

Препускахме мълчаливо към следващото препятствие, последното на далечната страна. Сенди бавно намаляваше, за да ме изчака.

— Алън? — провикна се отново Дейн.

— Да? — викнах в отговор.

— Искаш ли да дадеш на Сенди от неговото лекарство?

— Аха — креснах внезапно без колебание. Това беше нещо ужасно и ако комендантите ме видеха, щях да загубя разрешителното си; но ми бе дошло до гуша от нахаканите здравеняци на чичо Джордж.

— Ще му мина отвън — викна ми Дейн. — Ти яздиш откъм мен. После се отдръпвам и го оставям между теб и перилата. О’кей?

Кимнах. Опитвах се да предвидя следващите ходове. Ако смъкнех от седлото Сенди, нямаше да посмее да се оплаче на комендантите; аз, както самият той твърдеше, нямах достатъчно доказателства за пред полицията. Щеше да бъде едно измъчено съглашение. А падане за падане изравняваше точките.

— Хайде тогава! — викна Дейн.

Срита коня си и започна да се насочва към дясната страна на Сенди. Аз се отделих от перилата и накарах Лъч да се отмести встрани. До финала имаше около два километра и все още никой не бе започнал да спринтира, така че пред нас имаше цяла група ездачи. Зад нас не беше останал никой. След препятствието имаше дълъг завой, водещ към правата отсечка на пистата. Ако Сенди или аз паднехме, това трябваше да стане, преди да е свършил завоят, защото, когато се окажехме вече на правата, комендантите сигурно щяха да виждат много добре какво става.

Дейн прескочи препятствието покрай Сенди, а аз бях малко по-назад. Когато се изравних с двамата, Дейн пришпори коня си и избърза напред, като остави място, за да се приближа и притисна Сенди до перилата.

Дръпнах Лъч грубо към коня на Сенди и другото животно се удари в перилата. Сенди извика и замахна с юмрук. Силно ударих ръката му с моя камшик.

Исках да го сваля, без да нараня коня му. Бях достатъчно непочтен към собственика, защото се опитвах да го лиша от призово място в гонката, като съборя жокея му: все пак беше далеч по-добре да не наранявам животното.

Като стиснах юздите в дясната си ръка, хванах с лявата си ботуша на Сенди зад коляното и дръпнах. Бях все пак твърде далеч и нямах достатъчно сила. Той се заклати в седлото, но все пак запази равновесие. Започна да ме ругае.

Бяхме стигнали в средата на завоя. Трябваше да го направя — сега или никога. Отново блъснах силно коня на Сенди към перилата. Той извика отново. Знаех, че кракът му може би е премазан, натъртен, дори разкъсан от боядисаното в бяло дърво. С моя крак, изтръпнал след същата процедура, нямах жалост към него. После кракът му се удари в една от отвесните подпори доста шумно.

Той изпищя.

Стиснах зъби, замахнах с ръка и го блъснах с все сили. Знаех, че ако не паднеше, нямаше как да опитам отново. Но той започна да се смъква встрани бавно, както изглеждаше отначало, после тялото му бързо се свлече и бе увлечено от инерцията.

Погледнах за последен път лицето му — отворените широко очи, устата, извита в агония, докато падаше в избуялата трева от другата страна на перилата. После вече бях в края на завоя, галопиращ по правата отсечка — издраскан, останал без дъх, изпонасинен и без каска, но все още на линия.

Самотният кон на Сенди, свободен от тежестта си, препусна напред към останалите си събратя.

Дейн го видя, обърна се на седлото си и ухилен размаха палец надолу.

Dick Francis

Dead cert, 1962

Издание:

Дик Франсис. Фаворит

Английска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 2001

ISBN: 954-729-129-7

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35873

Последна корекция: 14 октомври 2015 в 09:49

„Бълхи“ — детска игра в Англия, при която се вкарват пулове в специална кутийка. — Б.пр.

Професионален жаргон, означаващ или уговорка с жокея, или даване на специални лекарствени препарати на състезателното животно с оглед да отпадне от борбата за първо място при определено състезание. — Б.пр.

в Англия обичайните цветя за погребение са лилиите. — Б.пр.