Дик Франсис - Фаворит

Полицията беше открила ясни списъци, наредени в досиета, обхващащи четири години, за парите, които бе събирал от тероризираните дребни бизнесмени; обикновено срещу името на кафене, магазинче или пивница имаше отметка „убедени“.

Досието за конните състезания беше по-късо и съдържаше списък на пари, чиято цел не бе известна на полицията; но в листа, озаглавен „Джо Нантуич“, всичко бе достатъчно ясно. Беше списък на дати и сметки, от които най-малката бе сто лири стерлинги. Отдолу имаше дебела черта, придружена с думите „Сметката приключена“, изписани с ясния почерк на чичо Джордж.

Когато Кейт си тръгна, представителите на пресата се пръснаха. Веселбата бе свършила.

— Готови ли сте да тръгвате? — попитах Лодж. Трябваше да го оставя в Мейдънхед на път към къщи. Той кимна и тръгнахме към колата ми.

Когато съм щастлив, карам по-бързо. Този ден нямах проблем да се съобразявам с ограниченията на скоростта през селата на Съсекс, чиито пътища извиваха като панделки; от своя страна Лодж издържа геройски мрачното ми мълчание, без да коментира нищо половината път до Мейдънхед.

— Госпожица Елъри-Пен — каза накрая той — е била много полезна на чичо си. Всичко, което сте предприемали по време на преследването му, е било докладвано направо от нея. Нищо чудно, че беше така добре информиран за ходовете ви.

Отдавна живеех вече с тази мисъл; но да я чуя от устата на друг човек, за мен имаше неочакван ефект. По гръбнака ми полазиха мравки и нещо в ума ми оживя, като че ли някакъв тревожен звън ехтеше в подсъзнанието ми.

Колата се движеше през горския пущинак. Забавих, извих колата до банкета и спрях. Лодж ме погледна въпросително.

— Какво казахте?… Бях помислил… — казах.

— Какво ви безпокои? — попита той след минута мълчание.

— Случаят е приключен. Няма повече загадки.

— Има нещо друго — поклатих глава.

— Какво искате да кажете?

— Има някой, за когото не подозираме. Някой, пазен в тайна от чичо Джордж. — Въпреки всичко станало, все още мислех за него като за чичо Джордж.

— Около него беше Фидлър — каза Лодж. — Също така служителите от „Л. С. Пърт“, макар че след това и те са били освободени. Само двама от чиновниците са имали някаква представа за това, което е ставало, един, който е присъствал на конните състезания, и друг — в офиса. Те са получавали инструкции от Фидлър за конете, за които могат да получават неограничени залози.

— Никой друг не е бил в играта.

— Джо забавяше коне месеци преди чичо Джордж да купи Божествения на Кейт, а преди това никога не се бе занимавал с гонки. Някой друг, който има нещо общо с надбягванията, би трябвало да е работил за чичо Джордж — казах убедено.

— На Пен му е бил нужен само сутрешният вестник и един бюлетин за надбягванията, за да реши кой кон да бъде спрян. Не е било нужно да ходи лично на състезанията. Не е имал нужда от съучастник при гонките освен неговия букмейкър — „Пърт“. Вие разкрасявате и усложнявате нещата.

— Чичо Джордж не знаеше достатъчно за конете и състезанията — казах.

— Значи ги е разучил — отвърна Лодж скептично.

— Кейт ми е казвала, че откакто го помни, не е имал никакъв интерес към тези неща. Започнал е рекета с „Марконикарс“ преди четири години, а състезателния рекет — преди една. Преди не е имало логика да се занимава с второто. А незнанието му по отношение на конете беше огромно.

— Ще се съглася с вас — каза инспекторът, — но не виждам какво доказва това.

— Би трябвало да е имал контакт с някого на хиподрума. Как иначе би се насочил към жокея, когото най-лесно може да се подкупи?

— Може би е пробвал няколко, докато открие подходящия? — отвърна Лодж.

— Не. Всички биха говорили за това, ако се е опитвал.

— Опитал е с майор Дейвидсън — каза Лодж. — Това прилича на твърде груба грешка, извършена от митичния ви съветник.

— Да — отстъпих аз. После се опитах да подходя от друг ъгъл. — Има едно-две неща, извършени неотдавна от чичо Джордж, за които Кейт не е знаела. Как ще обясните това?

— Какви неща?

— Парченцето кафява хартия в Джо например. Той е разказвал за нея на всички в помещението с кантара в Ливърпул. Кейт не беше на тази сбирка. Но два дни по-късно чичо Джордж дава нареждания, Джо е убит и парченцето хартия е взето от джоба му.

— Някой може би й е звъннал в неделя и е споменал това пътьом — предположи Лодж.

В ума ми пробягна името на Дейн.

— Дори да е така — рекох, — това не е нещо толкова интересно, че да го разказва и на чичо Джордж.