Дик Франсис - Фаворит

Размислях, като ту отпусках, ту скъсявах юздите, че тази успоредна езда можеше да означава и нещо по-лошо от обикновеното изхвърляне през парапета.

Когато навлязохме в кривата на пистата, Сенди отново се опита. Приближи коня си много близо до моя и леко отзад. Отляво бях притиснат от Дейн. Той погледна край мен и викна:

— Отклони се, Сенди. Дай път.

Сенди не отговори. Вместо това почувствах коляното му да се плъзга край хълбока ми, като натисна яростно сухожилието ми. После изведнъж направи рязко движение с целия си крак напред и нагоре.

Кракът ми отлетя от стремето и напълно загубих равновесие. Килнах се силно наляво, главата ми опря във врата на коня и пръстите ми трескаво се заловиха за гривата му. Погледнах надолу, видях препускащите копита, които трополяха силно по трамбованата повърхност, и започнах с все сили да се боря, за да не се свлека между тях. Но цялата ми тежест беше изнесена много напред и тласъците на галопиращия кон ме придвижваха още по-напред. Знаех, че след няколко секунди ще бъда на земята. И тогава Дейн ме спаси. Той протегна ръка към мен и буквално ме тласна назад в седлото.

— Благодаря! — успях да извикам, докато намествах крак в люлеещото се стреме.

Недалеч след завоя бяха поставени следващите препятствия и аз се опитах да балансирам себе си и коня, преди да се отправим към тях. Когато излязохме от завоя, слънцето блесна право в очите ни, но щом извихме леко, то ни дойде откъм дясната страна. Като погледнах дали Сенди е още край мен, слънцето ме заслепи и за секунда не можех да видя нищо. Но той беше там. Видях го като черен силует в ярката слънчева светлина.

Помислих си, че в един такъв ясен слънчев ден както при тази гонка слънцето блестеше ярко и в лицата на зрителите и за тях беше доста трудно да забележат какво става в отдалечения край на хиподрума. Каквото и да направеше Сенди, бе сигурен, че комендантите нямаше да го видят.

Спечелих един-два метра пред Сенди и Дейн при следващото препятствие, но през рамото си дочувах как Сенди цъка с език на коня си, за да го накара да забърза, и след няколко скока отново се озова край мен. Сянката му падна върху раменете на коня ми.

Внезапно замахна с ръка; в действителност не бях готов за това, което стори. Замахна с дясната си ръка и ме удари с камшика си за езда. Приведох се рефлективно, макар че въобще не забелязах камшика. Силният удар попадна в каската ми малко над козирката и я свали от главата ми. Тя се изтъркаля някъде из треволяците край пистата.

По-скоро почувствах, отколкото видях, че Сенди се готви за втори удар. Взех с лявата си ръка юздите и моя камшик и когато замахна, вдигнах дясната. По-скоро с късмет, отколкото с ловкост пръстите ми хванаха дръжката и аз я дръпнах и извих с цялата сила на отчаянието.

Почти го повалих от седлото и вече ликувах, но в един ключов момент той остави дръжката в ръката ми и успя да си възвърне равновесието. Облекчен, конят му се отдалечи от мен, като освободи известно пространство, и аз погледнах с надежда през рамо, за да видя идват ли други състезатели между нас. Но повечето бяха минали напред и наблизо нямаше никого. Хвърлих камшика на Сенди встрани.

Пред нас се изпречи следващото препятствие. Опитах се да стоя далеч от парапета и да ускоря Лъч, но същевременно забелязах, че Сенди отново бе почнал да ме приближава със значително по-голяма бързина.

Конят ми прескочи прилично бариерата. Сенди вдигна коня си в чудовищен скок и когато стъпваше на земята, се оказа точно пред мен.

Лъч се удари в перилата.

По някакво чудо не падна. Отърси се, поколеба се и продължи в галоп. Кракът ми, който бе попаднал между него и перилата, беше напълно вцепенен. Погледнах надолу: все още беше наред, макар че вече не го чувствах като мой. Около коляното коприненият ми брич беше разкъсан и в новите ми, извънредно скъпи състезателни ботуши, правени по поръчка, зееше триъгълна дупка.

Най-нелогично това ме ядоса много.

Сенди беше няколко дължини напред и не беше успял все още да забави коня си. Дейн дойде откъм дясната ми страна и се зарадвах да го видя.

— Какво, по дяволите, става? — изрева той. — На какво си играе Сенди?

— Не си играе — извиках в отговор. — Иска да ме изхвърли.

— Защо? — викна Дейн.

— Работил е за Джордж Пен. Изкарвал е много пари. Сега не. Проклина ме — виках на пресекулки, а вятърът носеше думите от устата ми и ги размяташе зад гърба ми.

— Логично — викна Дейн.

— Аха — съгласих се. Погледнах към него, но сега той беше срещу слънцето и не можех да видя изражението му ясно. Ако ме мразеше много заради Кейт и продължеше започнатото от Сенди, който в момента не бе край мен, нямах никакъв шанс. Можеше да кръжи около мен и да ме атакува също както и Сенди.