Алън Фолсъм - Претендентът

След десет минути двамата вече пътуваха с автобуса от летището за централната гара на Хамбург. След още петнайсет минути се изкачиха по Ернст-Меркщрасе до ресторанта „Петер Лембке“. После изпиха по две халби бира и докато пристигне супата от змиорки, Коваленко вече разполагаше с отговор на първото си „Как“ — поне дотолкова, доколкото Мартин си спомняше. Малкото момиченце, което го беше намерило в снега, семейството от бежанци, „водачът“, Ротердам, пътуването в камиона, пленничеството в тъмните стаи, страховитите разпити от хората, които не видя — Мартин така и не разбра кои бяха те или къде го бяха държали. Телевизионните програми, които сякаш нямаха край. Репортажите за Александър и Ребека — с нейните биологични родители в Дания, кралицата на Англия и президента на САЩ. Взривената кола, в която беше загинал Питър Китнър. Накрая Мартин извади плика, който му бяха дали похитителите му, и го подаде на Коваленко.

— Отвори го — каза.

Коваленко се подчини и измъкна избелялата от водата картичка, на която пишеше:

„Вила «Енкрацер»

Давос, Швейцария

17 януари“

Мартин го наблюдаваше, докато четеше надписа, и видя реакцията му, когато осъзна какво представлява — Коваленко рязко вдигна поглед към него.

— Второто меню — кимна Мартин. — Обърни го и разгледай внимателно долния десен ъгъл.

Коваленко обърна картичката и изръмжа, когато разчете миниатюрния надпис, почти невидим в ъгъла на картичката: „Х. Лосберг, майстор печатар. Цюрих“.

— Жената на Лосберг каза, че съпругът й винаги пази по едно копие от всичко, което печата — каза Мартин, без да откъсва поглед от Коваленко. — Но когато тръгна да го търси, не можа да го намери. Освен това каза, че е трябвало да се отпечатат точно двеста менюта, нито повече, нито по-малко. Лосберг и Жан-Люк Вабр са били близки приятели. Ами ако Лосберг е дал единственото си копие от менюто на Вабр и той на свой ред го е дал на Дан Форд? Александър не е искал да се разбере, че се готви да стане цар, докато Китнър не е представен на фамилията Романови.

Коваленко продължи тази линия на разсъждение.

— И някак си посредством своите контакти в Цюрих той е разбрал какво е направил Лосберг. Накарал е да проследят Вабр или да подслушат телефона му, а може би и двете и когато Вабр е отишъл да се срещне с Дан Форд, за да му даде менюто, той вече е бил там и го е чакал.

Мартин се наведе напред.

— Трябва да измъкна Ребека от него.

— Знаеш ли какво стана? В каква звезда се превърна Александър само за няколко седмици?

— Да, знам.

— Според мен не осъзнаваш мащаба на цялата операция. В Русия Александър е повече от звезда — той е цар, полубог. Както и тя.

Мартин бавно повтори:

— Трябва да измъкна Ребека от него.

— Постоянно е обграден от ФСО. Мурзин му е личен телохранител. Все едно да се опиташ да отвлечеш първата дама на САЩ.

— Тя все още не му е жена.

Коваленко хвана Мартин за ръката.

— Товарищ, откъде знаеш, че тя ще го остави, дори да я помолиш? Нещата са се променили тотално.

— Ще го остави веднага, ако успея да я доближа и да й кажа кой е.

— Да я доближиш? Не можеш да стигнеш на километър от нея, без да те пипнат. Да не говорим, че си тук, а тя е в Москва.

— Точно затова имам нужда от помощта ти.

— Какво искаш от мен? Аз съм вече практически безработен и изобщо нямам достъп на такова ниво.

— Намери ми мобилен телефон, паспорт и виза, с която мога да вляза в Русия и да пътувам свободно в страната. Използвай и моето име, ако се наложи. Знам, че е опасно, но можеш просто да ми извадиш нов американски паспорт. Така ще стане най-лесно и бързо.

— Нали си мъртъв?

— Още по-добре. На този свят със сигурност има повече от един Никълъс Мартин. Да кажем, че съм хоноруван преподавател от Манчестърския университет, който иска да проучи дворцовите градини в Русия. Ако някой тръгне да проверява, само ще се объркат. Можем да използваме този хаос. Мъртъв ли съм? Някой друг ли съм? Защо съм преподавател, а не студент? Никой няма да знае със сигурност. Университетът в Манчестър е затънал в бюрокрация. Хората идват и си отиват постоянно. Ще им отнеме дни и седмици да разберат истината. И дори тогава няма да бъдат сигурни. — Мартин погледна Коваленко в очите. — Можеш ли да го направиш?

— Аз… — поколеба се Коваленко.

— Юри. Когато е бил малко момче, той е убил брат си, а сега, като възрастен мъж, уби баща си.

— Експлозията в колата на сър Питър?

— Да.

— Според теб Александър е отговорен за това?