Андрю Грос - Синята зона

— Във всяко отношение.

Дулото отново припламна, а Меркадо се изтърколи назад, хванал се за едната си страна.

Кейт осъзна, че наблюдава как бавно убиват истинския й баща.

— Смятам, че направих най-доброто за теб — Меркадо погледна с любов Кейт. — И през всичките тези години ти беше в безопасност…

— Докато не започна да предаваш фамилията — обади се Рааб. — Докато не забрави кой си.

— Трябваше да направя избор — Меркадо не откъсваше очи от Кейт.

Рааб спусна ударника.

— И аз, братко, трябва да избера!

— Не! — Кейт се хвърли към него и сграбчи ръката му. Той я хвана за китката, сякаш беше парче дърво и я отблъсна настрана. Кейт се удари в лабораторната маса и един поднос с колби се стовари с трясък на пода. Тя се хвана за плота и се изправи.

— Аз изпратих Грег — Меркадо продължаваше да я гледа. — Не за да те шпионира, а за да те държи под око. Да те пази, Катрин. Сега знаеш защо.

Кейт кимна. Внезапно погледа й попадна върху плота на масата.

— Бенджамин, виж какво изгуби — продължи Меркадо. — Всичко, което носеше в сърцето си. Погледни я… заслужаваше ли си? Тази твоя клетва? Къде можеш да идеш сега?

— Мога да се върна — отговори Рааб и постави дулото пред окото на възрастния мъж. — Но ти, братко, не можеш. Твоето време свърши. Ти няма къде другаде да идеш, освен в ада.

— Не, тате — твърдо изрече Кейт.

Гласът и го накара да се обърне. Пистолетът й беше насочен право в него.

— Още не.

А Рааб държеше оръжието, насочено в главата на брат си, а пръстът му лежеше на спусъка. Кейт стисна здраво пистолета си с две ръце. Нямаше представа какво ще направи.

Тогава Рааб бавно освободи ударника и свали оръжието:

— Ти няма да ме застреляш, нали, Тиквичке?

— Излез оттук, Кейт — обърна се Меркадо към нея. — Бягай. Остави го да направи каквото иска.

— Не! — Кейт гледаше яростно Рааб, бореше се да надмогне илюзиите за всичко, в което някога беше вярвала и което беше обичала. Болката, която той беше причинил. Това трябваше да престане. Тук. Тя поклати глава и насочи пистолета право в гърдите му.

— Няма да бягам.

— Свали го — нареди й Рааб. — Никога не съм искал да те нараня, Кейт. Той е прав. Сега можеш да си вървиш.

— О, татко, ти вече ме нарани. Нищо на света не може да заличи причиненото от теб зло.

В очите на Рааб тя прочете, че пресмята възможностите си. После с усмивка, от която по гърба й полазиха тръпки, той насочи отново пистолета към главата на Меркадо.

— Ти няма да ме убиеш, нали, скъпа? Не можеш да застреляш човека, когото си обичала през всичките тези години. Кой те отгледа? Кейт, не можеш да направиш това, независимо какво изпитваш. Не и заради този…

Рааб ритна Меркадо с крак и той се търкулна на пода.

— Татко, моля те, не ме принуждавай да извърша нещо ужасно — сълзи се стичаха по бузите й.

— Тръгвай — тихо се обади Меркадо. Моля те… — На пода започна да се образува локвичка кръв.

— Кейт, ако можеш да го направиш… давай, стреляй! — обърна се Рааб към нея. — И двамата знаем, че след минутка ще го убия. Значи сега е моментът. Давай, Тиквичке! — той вдигна пистолета си към нея. — Убий ме, скъпа, ако можеш. Сега е моментът…

Пръстите на Кейт се вцепениха. Гледаше тънката сива цев на пистолета. Не знаеше какво да направи. „Натисни го, натисни го — настояваше един глас в нея. — Той не е твой баща, а животно. — Насочи пистолета право в гърдите му и затвори очи. — Натисни го!“ После отново ги отвори.

— Кейт, в началото не мислех така, но той е прав. Върви си, Кейт. Сега. Няма да те преследвам — обърна се отново към Меркадо и нагласи дулото на сантиметри от главата му. — Аз получих, каквото исках.

Чу се изстрел. Кейт изпищя и затвори очи. Когато отново ги отвори, погледът на Рааб все още беше впит в нея, но изражението му се бе променило.

Той залитна назад. Погледна шокиран към рамото си. Пъхна ръка под сакото си и я извади цялата в кръв. Погледна невярващо към нея. После насочи пистолета си към Меркадо.

— Не!

Кейт натисна спусъка още веднъж. Този път Рааб се завъртя и се хвана за дясната ръка, а пистолетът му издрънча на пода. Изглеждаше объркан. За секунда Кейт не беше сигурна какво ще направи.

Когато той упорито пристъпи напред към пистолета на пода, Кейт свали ударника още веднъж.

— Моля те, не ме карай да го правя…

Ръцете й трепереха. Сълзи изгаряха очите й. Тя пристъпи напред и отново насочи пистолета право в гърдите му.

— Какво правиш, Кейт? — Рааб гледаше втренчено кръвта по дланта си, като че не можеше да повярва, че тя му е причинила това. — Ще убиеш собствения си баща?