Андрю Грос - Синята зона

Всяка черта по лицето на баща й се бе вкаменила. Сякаш виждаше кой стои зад него, отразен в очите на Кейт.

Меркадо направи една крачка напред, за да може Бен да го види.

— Обърни се, братко. Остави пистолета на масата.

Баща й направи, каквото му беше наредил. Щом се обърна, двамата братя застанаха лице в лице за пръв път след двайсет години.

— Бенджамин, ти искаше мен — Меркадо се усмихваше с небрежно отпуснат пистолет — и ето ме тук.

— Какво ще правиш? — попита баща му.

— Бен, няма да те застрелям, ако това те интересува. Твоят човек отвън е мъртъв. Заедно с останалите. Прекалено много убийства. Не смяташ ли? Шарън, моята жена Елинър… Както ти каза, стига лъжи.

— Тогава какво искаш? — баща й го гледаше злобно.

— Какво искам ли? — очите на Меркадо се преместиха върху Кейт. — Искам Кейт да чуе.

Той направи още една крачка към тях, а погледът му стана твърд и пронизващ.

— Бен, какво щеше да й каже Шарън? Сега сме само тримата. Какво не искаше Кейт да научи?

Очите на Рааб се застрелкаха из помещението. Пристъпи към Кейт. Тя видя, че е отчаян и готов на всичко. Можеше да я вземе за заложничка.

— Оскар, ти си този с медальона. Ти си този, на чиято страна, изглежда, е истината. И пистолетът.

И тогава Меркадо направи нещо, което шокира Кейт. Той остави пистолета си върху един стол наблизо. После застана там с празни ръце.

— Бен, дойде времето на истината. Кажи й. Какво се страхуваше, че ще научи? Това е всичко, което тя иска да разбере.

Кейт осъзна, че той не очаква да се измъкне жив от това.

— Татко, какво?

Баща й не отговори.

Меркадо се усмихна.

— Не, не смятам, че това някога е имало значение за теб. Нали така, Бен? Защото ти не се целеше в Шарън — очите му бяха решителни, но спокойни. — Така ли е, братко? Сега е времето на истината. Кажи й! Тя заслужава да знае.

Настана потискаща тишина.

Кейт бе приковала поглед в очите на Меркадо, без все още да осъзнава какво е чула току-що. Тогава изведнъж разбра и се обърна към баща си.

— Мен… мен ли?

Думите й излизаха със заекване. Погледна баща си, опитваше се да се пребори с объркването си.

— Опитал си се да ме убиеш? Защо?

В този миг той се протегна назад и грабна пистолета си. Меркадо остана на мястото си, вторачен в него. Не направи никакво движение, за да се защити.

Кейт изпищя, когато пистолетът изгърмя.

— Не!

Куршумът удари Меркадо в дясното бедро. Коленете му се прегънаха и той падна на земята.

— Кажи й, Бен. Защото щеше да ме заболи. Нали така? Това е единственото, което се опитваше да постигнеш през цялото време. Кръвта се измива с кръв. Нали така гласи клетвата. Какво щеше да й каже Шарън? Хайде, Бен, кажи й. Време е.

Меркадо погледна нежно нагоре към Кейт, която стоеше там като хипнотизирана.

— Разкажи й за медальона, Бенджамин. Време е. Вярно е… — той се усмихна на Кейт, когато баща й насочи пистолета срещу него. — Той крие тайни, Кейт. Майка ти искаше един ден да е твой… Нали, Бен? Майка ти, Кейт… — той продължи да гледа нагоре към нея с блеснали очи.

— Не беше Шарън, дете…

Празнотата, която Кейт усещаше във вихъра на тези събития, не приличаше на нищо, което беше изпитвала някога.

Правилно ли беше чула?

За миг се загледа в Меркадо. После безмълвно сведе поглед, така както жертвите на бомба обръщат очи надолу, вцепенени от шока и сътресението, загледани в липсващия крайник и се опитват да разберат дали случилото се е действително.

— Кажи й, Бенджамин — той погледна нагоре към него. — Разкажи й как умееш да нараняваш семейството. Семейството, което се преструваше, че обичаш.

Рааб отново натисна спусъка. От дулото излезе пламък, Меркадо пак беше улучен, този път в рамото.

Кейт се опита да блъсне баща си, за да го спре.

— Не, татко, недей!

После свали суичъра си и го уви около раната на Меркадо като турникет.

— За какво говори той? — обърна се тя към него. — Какво искаше да кажеш с това за майка ми?

— Тя беше красива жена. Нали така, Бен? Разбира се, моят живот не беше такъв, че да мога да отгледам, както трябва, едно дете. Щях да влизам в затвора. Нямаше да ме има много дълго време. А жена ми беше болна. Не е ли така? Диабет, спомняш ли си?

Той погледна нежно към Кейт. Тя внезапно се сети, че при първия им разговор в парка той бе споменал, че преди много години жена му е починала от диабет.

„Моята майка…“

— И аз трябваше да избирам. Така ли беше, Бен? Как да оставя детето си само, без майка, без семейство? — той протегна ръка към Кейт. Тя беше студена. — А ти, Бенджамин, винаги си държал на семейството.