Андрю Грос - Синята зона

Сърцето на Кейт прескочи.

— Не може да бъде проследен — обясни Кавети. — Ако някога се разбере, че съм ти го дал, ще отрека. Не може да бъде свързан с мен. Сложи го в чекмеджето. Може да ти потрябва. Това е всичко, което мога да кажа. Отстрани има предпазител. Буташ го надолу. Разбра ли?

Кейт кимна и неочаквано осъзна какво й говори. Кавети се изправи и остави предмета на стола.

— Кейт, както ти казах, онова, което се опитвам да направя, е да осигуря твоята безопасност.

— Благодаря — промълви тя тихо и срещна погледа му с лека, изпълнена с благодарност усмивка.

Кавети тръгна към вратата. Кейт също стана. Внезапно целият гняв и недоверие, които изпитваше към него, изчезнаха.

„Кажи му, Кейт!“

— Коя беше? — попита Кейт. — Жената в Бъфало.

Кавети бръкна в сакото си. Оттам отново извади снимка. Този път разгъна половината, която беше скрита преди.

До мъжа с шапката за голф стоеше усмихната жена със сърдечно лице на средна възраст, а на коленете й бе положил глава бял лабрадор.

Кейт остана неподвижна, вторачена в снимката. Кавети вдигна рамене, прибра снимката обратно в джоба си и отвори вратата.

— Просто нечия съпруга.

Сред цялата тази гадост се случи и едно хубаво нещо. Грег прие работата в нюйоркската болница.

Центърът „Морган Стенли“ имаше една от най-добрите детски педиатрични програми в града. Това означаваше също така, че могат да останат тук. Грег се шегуваше, че вероятно ще трябва да бъде в готовност през всички уикенди до края на годината и като начинаещ ще му се налага да работи и на всяка Коледа и всеки Ден на благодарността. Включително и на празника на хаитяните в САЩ. Обаче постът предлагаше истинска лекарска заплата — над сто и двайсет хиляди плюс бонус от четирийсет хиляди при подписване на договора. Плюс кабинет, който гледаше към река Хъдзън и моста „Джордж Уошингтън“.

В петък вечерта Кейт го изведе на празнична вечеря в „Спайс Маркит“ заедно с група негови колеги от спешното отделение.

На следващата сутрин взеха назаем буса на техен приятел и преместиха всички стари медицински книги на Грег и други вещи натъпкани в кашони, в апартамента, който вървеше заедно с кабинета. Паркираха на Форт Уошингтън Авеню и с количка прекараха всичко през Харкнис Павилиън до детската ортопедия на седмия етаж.

Кабинетът на Грег беше тесен. Не можеше да побере нищо друго, освен бюрото с пластмасов плот и двата тапицирани стола, плюс стелаж за книги. Но пък предлагаше впечатляваща гледка. Освен това за него беше страхотна тръпка да вижда името си изписано с релефни букви на вратата: Доктор Грег Херера.

— Ето — Грег отвори вратата с крак, разкривайки гледката към Хъдзън, докато ръката му стискаше кашон с книги. — Какво мислиш?

— Мисля да предявя претенции към мястото, освободено от тези вещи в апартамента — ухили се Кейт, която носеше настолна лампа.

— Знаех си, че ще се гордееш с мен, скъпа — намигна той.

Грег изпразни кашоните. Кейт започна да окачва медицинските му дипломи на стената.

— А тази? — тя вдигна една стара снимка, направена по време на почивка в Акапулко, на която, подпийнали и със замъглени от коктейлите „Маргарита“ очи, бяха позирали в „Карлсънс Чарлис“ в компанията на живо шимпанзе. Разбира се, маймуната беше просто маскиран човек. Снимката им излезе петдесет долара. Вероятно маймунякът беше единственото трезво същество в цялата кръчма.

Кейт вдигна снимката до дипломите.

— Неее — Грег поклати глава. — Не изглежда много хипократски. Мисля, че е по-добре да не я окачвам, докато не стана равноправен съдружник в някоя медицинска практика.

— Да, и аз мисля така — съгласи се с кимване Кейт и остави снимката обратно на бюрото. — Обаче струва ми се, че сега е подходящият момент да ти дам…

Тя се наведе и извади от един кашон опакована с хартия за подаръци кутия.

— На моя собствен доктор Ковач 68 68 Герой от сериала „Спешно отделение“. — Б.ред. — усмихна се Кейт. Те винаги се шегуваха с привлекателния хърватски лекар в спешното отделение. Кейт смяташе, че Грег има същата чорлава коса, сънливи очи и неповторим акцент.

— Не исках да се чувстваш изоставен през първия си работен ден.

Грег развърза панделката. Онова, което видя вътре, го накара да се разсмее.

Беше стара кожена лекарска чанта от четирийсетте години на миналия век. В комплект със стетоскоп с древен вид и рефлексно чукче.

— Харесва ли ти?

— Прекрасно е, сладкишче. Само че — Грег се почеса по главата, сякаш е изпаднал в затруднение, — не съм сигурен за какво служат тия древни неща.