Андрю Грос - Синята зона

Сунил й се усмихна в отговор.

— Благодаря.

Когато той излезе, Кейт отпусна челото си върху моста между окулярите на микроскопа. Истината беше, че нямаше и най-малка представа дали Тина щеше някога да се върне. Ако изобщо си останеше същата. Беше глупаво да се вкопчва в тази надежда. Работата не можеше да спре.

Внимателно прехвърли клетките обратно в стерилните панички. Тръгна да ги сложи отново в техния дом — хладилника.

Усети вибрацията на мобилния си телефон. „Сигурно е Грег, помисли си тя, за да ми честити първия работен ден.“ Кейт разтвори джиесема, докато коленичеше, за да достигне една по-ниска лавица на хладилника. Долепи телефона до ухото си.

— Ало?

Не беше чувала от месеци гласа от другата страна. Преди й се беше струвал приятелски, но сега я смрази. Петрито се изплъзна от ръката й и се разби на пода.

— Здрасти, Тиквичке!

— Татко?

Кейт замръзна. Не беше сигурна какво да каже или какво да прави. Част от нея беше просто развълнувана да разбере, че е жив, най-накрая да чуе гласа му. А другата не знаеше какво да чувства. Толкова отдавна искаше да чуе гласа на баща си, а сега той я уплаши до смърт.

— Татко, никой не знаеше дали изобщо си жив!

— Скъпа, съжалявам, че съм те накарал да се тревожиш. Но ето ме… ето ме… Не знаеш колко е хубаво да те чуя отново.

Кейт бързо се изправи и притисна гръб във вратата на хладилника. Очите й се спуснаха надолу към разбитата на пода паничка.

— Кейт, трябва да говоря с теб.

Тя почувства хлад да пропълзява по тялото й.

— Татко, нали знаеш какво се случи? Мама е мъртва.

Настъпи пауза.

— Зная, скъпа — въздъхна баща й.

— Беше застреляна. Миналата седмица я погребахме. Щом си знаел, защо не беше там?

Не знаеше какво да му каже. Дали за снимката? За Меркадо? Запази за себе си онова, за което в действителност искаше да говорят.

— Всички мислят, че ти си извършил онези ужасни неща. Мислят, че ти си убил агентката по твоя случай. Маргарет Сеймор. Показаха ми нейни снимки. Бяха ужасяващи… Татко, къде беше? Всички толкова се тревожат за теб. Погребахме мама миналата седмица. Защо не се свърза с мен?

— Кой, Кейт? — отговори баща й, а тонът му остана странно спокоен. — Кой си мисли тези неща?

— Кавети. ФБР — внезапно тя изстина. Нямаше представа колко може да му каже.

— Кейт, не трябва да вярваш на нищо от това, което ти казват. Не съм убил тази агентка. Никого не съм наранявал. Тези хора убиха съпругата ми. Твоята майка, Кейт. Трябваше да се крия. Не можех да се свържа с теб. Те ми отнеха всичко, което някога съм обичал през живота си. Кейт, нали не им вярваш?

— Ще ми се да не го правя, татко, но…

— Кейт, не можеш да им вярваш. Скъпа, трябва да те видя. Аз говоря с теб. Аз…

Тя затвори очи. Хвана телефона с две ръце.

Това беше нейният татко, същият познат и вдъхващ увереност глас, на който винаги се беше доверявала. Ами ако това всичко е част от някакъв голям план да му скроят номер? Да направят така, че да изглежда сякаш той е убил онази агентка? Ами ако зад това винаги е стоял Меркадо, а единственото, което те искат, е да го накарат да се покаже и да използват нея, за да го заловят?

Пристъп на страх сграбчи стомаха на Кейт.

— Татко, трябва да отидеш при хората от ПЗС. Не можеш вечно да се криеш. Трябва да се предадеш.

— Сладкишче, страхувам се, че не е толкова лесно. Мисля, че ФБР позволи да се случи това на Шарън. Мисля, че вътре има хора, които са едно цяло с Меркадо. Те дори може да са близо до теб, Кейт. Скъпа, трябва да те видя. Няма към кого другиго да се обърна.

— Моля те… — ръцете й бяха студени и трепереха, — трябва да се свържеш с тях. Трябва да се предадеш.

Искаше да му каже, че е видяла снимката. Колко много й се искаше да каже: „Знам… знам. Зная за брат ти… За Меркадо… Говорих с Хауърд. Зная, че ти си нагласил всичко това.“

Колко й се искаше да го попита кой беше стрелял по дома им онази нощ, докато се бяха залепили на пода, изпълнени с ужас? Кой беше убил майка й?

Кейт зачака. Чакаше да каже нещо, каквото и да е, надяваше се въпреки всичко, а очите й бяха здраво стиснати. Че всичко това не е истина. Думите бяха на върха на езика й, но тя ги отряза и продължи да мълчи. Защото се страхуваше. Страхуваше се да чуе отговора му.

Страхуваше се да прекрачи прага.

Плашеше се от онова, което би могъл да каже.

— Кейт, нито едно от тези неща не е възможно. Поне засега. Единственото, от което имам нужда е да ми вярваш. Кейт, не съм убил онази жена. Не съм я измъчвал. Нея или когото и да било. Кълна се в живота на майка ти. В нашия живот. Това все още означава нещо за теб. Нали?