Андрю Грос - Синята зона

Неколцина души стояха на платформата за към центъра. Грег нямаше да я потърси тук. Кейт надникна в черния тунел и се замоли влакчето да дойде по-бързо. Беше сигурна, че след секунди Грег ще слезе с ескалатора и ще я намери. Най-накрая видя светлинка в далечината.

„Слава богу! По-бързо, по-бързо…“

Влакчето на метрото влезе с потракване в станцията и Кейт скочи във вагона. Насочи се към предния край на мотрисата с очи, впити в ескалатора. Молеше се да не го вижда. Направо не можеше да го понесе.

Вратите на влакчето милостиво дадоха сигнал и се затвориха.

Кейт се притисна в тях и издиша дълго и дълбоко от облекчение После настъпи някакво странно напрегнато спокойствие.

Сърцето й биеше като обезумяло и сякаш нямаше намерение да се успокои. Очите й бяха пълни със сълзи. Светлинката на нейния минал живот трепна и угасна, когато влакчето излезе от спирката и навлезе в тъмния тунел. Нямаше никаква представа къде ще отиде.

Фил Кавети отвори вратата на мрачния, оскъдно осветен бар „Лайфи“ на Западна четирийсет и девета улица. Никой не прояви интерес, когато влезе.

Групичка парцаливи старци с бири току пред носовете си кряскаха по футболен мач по телевизията. Една от стените бе покрита с черно-бели снимки на известни футболни звезди и певци, повечето тенори. На другата като гоблен беше драпиран келтският национален флаг. Кавети пристъпи към бара до един оплешивяващ мъж в кафеникав шлифер, който се беше привел над бирата си.

— Сам ли пиеш?

Мъжът се обърна.

— Не съм сигурен. Брад и Анджелина трябва да дойдат всеки момент.

— Съжалявам, че те безпокоя.

— Майната му — той въздъхна. Алтън Бут махна вестника от стола до него. — Имам усещането, че са ми вързали тенекия.

Кавети седна.

— Ще взема същото като него — заяви той на мускулестия мъж с конска опашка зад барплота, по чиито ръце като ръкави се спускаха разноцветни татуировки.

— Шърли Темпъл 69 69 Намек за популярен безалкохолен детски коктейл по името на американската актриса, получила „Оскар“ на четиринайсет години. — Б.пр. ! — високо произнесе барманът. Неколцина отместиха погледи от екрана, за да погледнат към тях.

— Знае, че съм ченге, нали? — някак развеселено изсумтя Кавети.

— Всички тук знаят. Нали седна до мен.

Барманът донесе на Кавети една бира „Килиън“ с изпръхтяване, което трябваше да му подскаже, че го е разбрал какъв е, още щом е прекрачил прага. Кавети отпи глътка.

— Ал, ти ме покани тук. Мисля, че причината е моето обаяние.

— Съжалявам — агентът на ФБР стеснително вдигна рамене. Той плъзна една папка към него. Кавети освободи ластиците и извади онова, което беше вътре.

Снимки. Агентът се засмя.

— Не можа да се сдържиш, а?

— Къде е смешката?

— Кейт Рааб ми каза това. Всеки път, когато се срещам с нея, вадя снимки.

— Почакай, докато види тези.

Кавети плъзна навън съдържанието на папката. Имаше титулна страница, на която от офиса на ФБР в Сиатъл бяха сложили печат „Веществени доказателства“. Надписът на втората страница гласеше „Убийството на Шарън Рааб или Шарън Гелер на Пайкс Маркит.“

— Екип от наши специалисти отидоха по-късно на местопрестъплението — обясни Бут. — Снимките са от гаражна охранителна камера на една пряка от хотела. Агентът, който отговаря за случая, какъвто си е амбициозен кариерист, прерови всички номера на автомобили, напуснали гаражите в района няколко минути след убийството.

— Изчерпателно — впечатлен кимна Кавети, докато прелистваше снимките.

Всички бяха от задницата на една-единствена кола. Крайслер „Ле Барон“. Преди години и Кавети бе карал подобна. Тази беше по-нова. Номерът беше мичигански. ЕВ6 7490.

— Наета — обади се агентът от ФБР, предугадил следващия въпрос — два дни по-рано. Върната е същия ден на летището в Сакраменто.

Кавети го погледна нетърпеливо.

— Ал, още една бира ли да си поръчам, или ще ми дадеш някакво име?

— Скинър.

Очите на Кавети се ококориха.

— Мамка му.

Една от шофьорските книжки, които бяха проследили обратно до Рааб, беше на името Кенет Джон Скинър.

Значи в края на краищата не беше Меркадо. Било е нагласено да изглежда така. Рааб стоеше зад това, дори да не бе натиснал сам спусъка.

Кучият син беше убил собствената си жена.

— Тази снимка изяснява ли какво става?

— Фил, знам единствено, че имаме четирима мъртви агенти. И че Оскар Меркадо е изчезнал. Разбирам, че си имаме работа с човек, когото много подценихме. Проблемът е, че заместник-директорът Къмингс също е започнал да го схваща.