Андрю Грос - Синята зона

— Кейт, изслушай ме, моля те… Признавам, че преди четири години ме помолиха да се запозная с теб…

— Да се запознаеш с мен? — нищо от онова, което можеше да каже, не би прозвучало толкова жестоко.

— Да те държа под око, Кейт. Това е всичко. Кълна се. Не мога да лъжа… Онова, което видя в книгата, е истина. Казвам се Концерга. И не съм от Мексико Сити. Съжалявам, Кейт. Но се влюбих в теб. Тази част е истинска. Тази част е истината, кълна се в живота си. Не съм смятал, че това някога ще излезе наяве.

— Но излезе, Грег — отвърна тя. — Излезе наяве. И така, за кого работиш ти, Грег?

— Кейт, за никого не работя. Моля те… Аз съм твоят съпруг.

— Не, не си ми съпруг. Не и сега. За кого си ме следил? Защото, Грег, сега всичко свърши. Освобождавам те от задължението. Този ваш deber. Дългът е изплатен!

— Кейт, не е това, което мислиш. Моля те, кажи ми къде си. Нека дойда да поговорим! — в гласа му се долавяше отчаяние и й беше болно да не му отговори, но тя вече нямаше представа колко от всичко това е истина.

— Кейт, обичам те, не ме отблъсквай.

— Махни се, Грег — отговори тя. — Просто се махай. Ти си свърши работата.

— Не. Няма да се махна.

— Напълно сериозно, скъпи — рече тя. — Не мога да говоря с теб сега. Просто се махни.

Имаше само едно място, където можеше да отиде.

Макар това изрично да й беше забранено.

Тя стоеше пред спретнатия синьо-бял морски нос в Хюлит, Лонг Айлънд, когато агентът на ПЗС, я пресрещана, щом я забеляза да се приближава по улицата. Сега той я държеше здраво за ръката.

Бе стояла в навеса за лодки до мръкване. После, след още две пътувания с метрото и остатъка от следобеда, най-после взе решение. Сигурна беше, че не са я е проследили. Но не можеше да рискува да й откажат, в случай че се обади по телефона. Къде другаде би могла да отиде?

Когато предната врата се отвори, очите на леля й Аби се разшириха.

— Кейт! О, боже милостиви, какво правиш тук?

Сестрата на майка й на мига усети, че нещо не е наред.

— Няма нищо — Аби кимна на агента и бързо дръпна Кейт вътре, прислонила племенницата си в прегръдка. — Ем, Джъстин, слизайте бързо!

Кейт осъзна, че сигурно изглежда ужасно. Бе стояла свита на брега на реката цял следобед. Измръзна и се намокри, косата й се разчорли от вятъра, а бузите й подпухнаха. Само слепец не би забелязал, че е плакала.

Но в мига, когато брат й и сестра й изтрополяха надолу по стълбите, смаяни от радост, й стана по-ведро. Ем изпищя и те щастливо се прегърнаха, сякаш отново бяха пред навеса за лодки в Сиатъл, преди всичко да се разпадне. От погребението насам Ем и Джъстин живееха тук. Под охрана. Децата на Дейвид и Аби бяха в колежа. Планът предвиждаше да останат в дома на леля си до края на семестъра и да започнат наново следващата учебна година.

— Трябва да остана тук — заяви Кейт на Аби. — Само за ден-два.

— Разбира се, че можеш да останеш — отговори Аби, като се поколеба единствено, защото се опитваше да разгадае тревожния израз на лицето й.

— Можеш да спиш в моята стая — подвикна Емили с жар. — Исках да кажа, в тази на — Джил…

— Няма нищо — усмихна се леля Аби. — Джил няма да има нищо против. Сега това е твоята стая. За колкото време искаш. Кейт, тя е и твоя.

— Благодаря — усмихна се Кейт.

— Защо дойде?

— Какво става? — въпросите на Емили и Джъстин се посипаха върху й от всички посоки. Точно сега се чувстваше толкова изтощена, че й се щеше да се строполи на земята. Те я отведоха във всекидневната и я оставиха да потъне в едно от креслата.

— Добре ли си? Къде е Грег?

— Работи — отговори тя.

— Кейт, какво се е случило? — те не бяха глупави и можеха да разгадаят израза в очите й.

— Оставете я на мира — нареди им леля Аби.

Нещо в Кейт започна да се съживява. Нещо, което й липсваше от доста време.

Щастливата усмивка на сестра й, щурата модна прическа на брат й. Аби, седнала до нея на облегалката на креслото и отпуснала нежна ръка върху рамото й. Тук нямаше объркване или съмнения. За нея всички те означаваха едно — дом.

Чичо й Дейвид се прибра у дома около седем. Той работеше в града като мениджър по продажбите на модна колекция бижута. Вечеряха в трапезарията. Печено говеждо, картофено пюре и сос. За Кейт това бе първото истинско ядене от дни.

Всички я бомбардираха с въпроси. Как върви работата в лабораторията? Оправя ли се Тина? Какво става с Грег?

Кейт ги отклони по възможно най-добрия начин, като им обясни, че той е получил мястото в Нюйоркската презвитерианска болница и затова могат да останат в града, което е страхотно.