Андрю Грос - Синята зона

Това беше фирмата на баща й.

Пулсът на Кейт се ускори, когато се наведе над подвързания том с нараснал интерес. Следващият, който щеше да задава въпроси, беше Нардоци, федералният прокурор.

НАРДОЦИ: В какво се състоеше вашата работа, господин Смит?

СВИДЕТЕЛ: Аз се занимавах с текущото счетоводство. Плащанията в брой, извършването на сделки.

Очите на Кейт се разшириха. „О, боже!“

Тя разбра кой е този свидетел!

НАРДОЦИ: В процеса на вашата работа занимавахте ли се с плащания от „Паз Ентърпрайзис“?

СВИДЕТЕЛ: Да, господин Нардоци. Те бяха един от нашите най-големи клиенти.

НАРДОЦИ: А с приходите от „Арго Манюфакчъринг“?

СВИДЕТЕЛ: (Кимва) Да, Ваша чест. А също и с плащанията.

НАРДОЦИ: И с течение на времето не започнахте ли да изпитвате подозрения към тези фактури от „Арго“?

СВИДЕТЕЛ: Да, Ваша чест. „Арго“ беше производствена фирма. „Паз“ изпращаше своя продукт направо на тях. Така че имаше доста движение. Говорих изчерпателно за това с господин Рааб. Няколко пъти. Фактурите… ами те просто не изглеждаха наред.

НАРДОЦИ: Под „наред“ вие разбирате, че бяха доста над нормалните размери на комисионите.

СВИДЕТЕЛ: (Тихичко.) Да, господин Нардоци. И това… че всички бяха за обикновени предмети, които се изнасяха в офшорни зони.

НАРДОЦИ: Офшорни?

СВИДЕТЕЛ: Каймановите острови, Тринидад, Мексико. Но аз знаех, че те не остават там. Говорих с Бен за това. Няколко пъти в течение на годините. Той продължи да ми се изплъзва, като казваше, че това е просто малко необичайно и нищо повече. Но аз знаех къде отиват предметите. Познавах хората, с които въртяхме търговия, и знаех какви са парите, които идват при нас. Може и да съм счетоводител, господин Нардоци (смях), но не съм глупак.

НАРДОЦИ: И какво направихте вие, господин Смит, по отношение на въпросите, които сте имали? След като ни разказахте, че няколко пъти сте разговаряли с вашия шеф, а той продължавал да ви се измъква?

Кейт прочете отговора. После се отдръпна от протоколите. Хлад пропълзя по гръбнака й.

СВИДЕТЕЛ: (Дълга пауза.) Свързах се с ФБР.

Кейт пристъпи напред и изненада набития мъж, когато той излезе от сградата с офиси на Трийсет и пета улица.

— Хауърд?

Хауърд Курцман бе работил за баща й двайсет години. Не й беше трудно да го открие. Старата секретарка на баща й, Бетси, знаеше къде е фирмата за играчки, в която той работеше сега. Счетоводителят беше човек на навиците. Всеки ден точно в дванайсет излизаше да обядва.

— Кейт? — гледаше я нервно. Хората минаваха забързано край тях по оживената улица. — Боже, Кейт, мина доста време. Как я караш?

Кейт винаги беше изпитвала привързаност към него. Той беше човекът, който се оправяше с ежедневната работа в офиса по времето, когато тя беше малка. Беше от този тип хора, които са спойката, на която се крепи всичко. Хауърд бе този, който изпращаше издръжката на Кейт, докато тя учеше в колежа. Веднъж, когато тя надхвърли лимита на кредитната си карта в Италия и не искаше баща й да разбере, той дори гарантира за нея. Хауърд все още бе с наднормено тегло, говореше с леко хриптене и косата му редееше на темето. Още носеше ортопедични обувки с дебели подметки и мазна старомодна вратовръзка. Винаги я наричаше „дъщерята на шефа номер едно“.

— Поздравления, Кейти — рече той, докато наместваше очилата си. — Чух, че си се омъжила.

— Благодаря — тя продължи да го гледа. Беше й малко тъжно.

— Това случайност ли е, или… — счетоводителят се опита да се засмее. — Страхувам се, че старата чекова книжка е закрита.

— Хауърд, прочетох протоколите — Кейт пристъпи напред.

— Протоколите… — от неудобство той почеса главата си. — Боже, Кейт, мина цяла година. Сега ли намери?

— Хауърд, знам, че си ти — отсече Кейт. — Знам, че ти си човекът, който го предаде.

— Грешиш — поклати той глава. — Аз получих призовка от ФБР.

— Хауърд, моля те… — Кейт постави ръка върху рамото на счетоводителя. — Не ми пука. Знам, че баща ми извърши доста лоши неща. Просто исках да разбера защо го направи? След всички тези години? Някой накара ли те? Притиснаха ли те? Хауърд, ти беше като част от семейството.

— Казах ти — очите му тревожно се стрелкаха наоколо. — Пратиха ми призовка, Кейт. Нямах друг избор.

— Може би някой друг го е направил? Човек от бизнеса. Някой плати ли ти, Хауърд? Моля те, това е важно — Кейт осъзна, че звучи малко налудничаво. — Трябва да знам.

Хауърд я поведе да пресекат, за да се отдалечат от хорския поток. Кейт виждаше, че той истински се страхува.