Андрю Грос - Синята зона

Моторницата разкъса задницата на лодката.

„О, боже мили… не!“

Следващото, което Кейт осъзна, беше, че е под водата. Тя бе мътна, леденостудена и я блъсна като бетон. Реката нахлу в дробовете й. Кейт зарита и заби ръце в силния водовъртеж, предизвикан от моторницата. Бореше се за живота си. Отчаяно се опита да си пробие път нагоре.

Внезапно осъзна: „Кейт, не можеш да излезеш на повърхността тук. Тези хора се опитват да те убият.“

Всяка клетка в тялото й пищеше от ужас и паника. Тя зарита под водата, сякаш имаше плавници, и пое напред, като се молеше дробовете й да са запазили достатъчно въздух, за да стигне дотам, докъдето имаше сили. Не беше сигурна в коя посока да плува. Когато почувства, че дробовете й няма да издържат повече, загреба към повърхността. За секунда изгуби ориентация, разтваряйки уста за скъпоценния и толкова нужен кислород. Зърна брега. Брегът под Бронкс. На около трийсет метра. Единственият човек, който можеше да й помогне, сега беше от другата страна.

Кейт се извъртя и видя моторницата да обикаля около обърнатата лодка. Наблизо забеляза парчета от своя срязан на две „Пейнърт“. Видя мъжа с вързаната на опашка коса на кърмата на лодката да оглежда останките. Погледът му бавно започна да описва дъга, докато оглеждаше бреговата ивица.

И попадна право на нея.

„Боже, Кейт, трябва да изчезваш оттук…“

Тя напълни дробовете си с въздух и се гмурна под водата. Няколко секунди плува успоредно на брега, защото се страхуваше да излезе на повърхността.

После водата стана плитка, а мускулите й започнаха да отказват. Тя преплува последните мъчителни метри и се издърпа на скалистия бряг, разтворила конвулсивно уста за въздух. Претърколи се толкова изтощена, че дори не можеше да се тревожи за безопасността си. Очите й се плъзнаха обратно към мястото, където смяташе, че трябва да се намира моторницата.

Беше изчезнала.

Видя я да се отдалечава, боботеща с пълна скорост надолу по течението. Мъжът с опашката все още стоеше на кърмата и гледаше втренчено към нея.

Кейт отпусна глава на земята и изкашля от дробовете си пълна шепа мазна, миришеща на нафта вода. В последната секунда лодката някак се бе отклонила. Ако не беше го направила, Кейт щеше да е мъртва.

Не знаеше дали се бяха опитали да я убият, или просто я бяха предупредили. Каквито и да са били намеренията им, тя разбра какво искаха да кажат.

Меркадо вече не беше само едно име или заплаха.

Сега това беше ключът към нейното оцеляване.

Тя взе решението много преди полицията да стигне при нея.

Много преди откраднатата предния ден от пристана за лодки на Сити Айлънд моторница да бъде намерена изоставена на един кей в Ийст Ривър.

Преди дълбоката, отворена рана на ръката й, причинена от сцепилото се гребло, да бъде обработена и превързана и преди Грег да долети в болницата, за да я отведе у дома и тя да рухне пред него, защото в мига, щом го видя, осъзна какъв късмет е извадила, че все още е жива.

Беше взела решението още на брега.

Какво трябва да направи.

Още когато дробовете й пареха, а пръстите бяха впити в мократа, но прекрасна земя. И когато лодката, която едва не я беше прерязала на две, се отдалечаваше с боботене, а мъжът с конската опашка не отместваше недвусмисления си поглед от нея.

„Добре, печелите — кипеше Кейт, докато лодката бързо се отдалечаваше. — Искахте ме и сега ще ме получите, копелета. Ваша съм.“ Вече не можеше просто да стои и да гледа.

Щом бяха успели да я намерят, можеха да открият и семейството й. Майка й знаеше защо баща й беше изчезнал. Защо беше на онази снимка. Истината за техния живот. Може би бяха в опасност.

Дори когато Грег я прегръщаше, Кейт знаеше какво трябва да направи.

Агентите на ПЗС нямаше да й помогнат да отиде при тях.

Само от нея зависеше да намери семейството си.

Лекарят й даде малко валиум и след като се върна в апартамента, Кейт поспа няколко часа. Преди да тръгне, Грег коленичи край леглото и я погали по косата.

— Пред вратата има агент, а полицията пази отвън. Дори и Фергъс е на пост.

— Добре — усмихна се сънливо Кейт и стисна ръката му.

— Кейт, трябва да внимаваш. Обичам те. Дори не ми се мисли какво можеше да се случи. Няма да закъснявам. Обещавам.

Кейт кимайки с натежали клепачи и затвори очи.

Събуди се в ранния следобед. Все още се чувстваше малко замаяна и объркана, но общо взето беше добре. Лявата й ръка беше бинтована. Надзърна през прозореца и видя долу на улицата един агент от ФБР и няколко полицейски униформи. Охрана имаше и на етажа, пред апартамента й.