Андрю Грос - Синята зона

Пое напред с ударите, с които гребеше в колежа. Бедрата й натискаха преградата, тялото й се плъзгаше напред в лодката. После греблата прорязваха повърхността в съвършено равномерни тласъци.

По-бързо.

Увеличи темпото до загребване на всеки три секунди. Краката й се движеха в съвършено съзвучие с ръцете. Кейт почувства как мускулите на гърба й се напрягат, а пулсът й се ускорява все повече. Паренето в дробовете.

Финалните петдесет метра измина в спринт. Хвърли поглед назад. Пристанът на навеса за лодки беше точно пред нея.

Загребване, пак загребване и отново… Кейт направи гримаса, дробовете й щяха да експлодират.

Най-накрая спря… издължената лодка мина през въображаемия финиш. Кейт пусна греблата и присви колене до гърдите, стенейки от болка. Бутна спортните си очила „Оукли“ високо на челото и отпусна глава на ръцете си.

„За какво животно го смятат…“

Остави съзнанието й да се върне при ужасяващите снимки от местопрестъплението. Гледката на онази нещастна жена, пребита и убита. Какво ли е знаела, че той да направи подобно нещо? Каква причина би могъл да има? Независимо от фактите в това нямаше смисъл.

Внезапно тя се изплаши. Целият й живот я плашеше.

Кейт прибра греблата и остави каяка да се носи на собствен ход към пристана пред навеса за лодките. Гласът се върна. Онзи, вътре в нея, който го бе защитавал толкова пламенно ден по-рано.

С тази разлика, че този път казваше нещо различно. Едно съмнение, което не можеше да изтласка.

„Кой, по дяволите, си ти, тате?

Кой?“

Наблюдателят стоеше високо горе на брега. Седеше върху капака на колата си, а бинокълът му бе насочен към реката и фокусиран върху момичето.

Той я бе следвал много пъти, докато вадеше лодката си на сини ивици в ранната утринна мъгла. Винаги по същото време. В седем сутринта. Сряда и събота. Все същият маршрут. Llueva о truene. В дъжд и слънце.

„Не си чак толкова умна, chica 47 47 Chica (исп.) — момиче. — Б.пр. . — Той дъвчеше бучка тютюневи листа, пъхната между зъбите и бузата му. — Реката може да бъде опасна. Лоши неща могат да се случат там на хубаво момиче като теб. Силна е — помисли си впечатлен наблюдателят. По някакъв начин й се възхищаваше. Винаги се натоварваше много здраво. Той й се любуваше как в последните метри дава всичко от себе си като истински шампион. Наистина влагаше сърце в гребането. — Може да сложи в джоба си много юнаци“, изкиска се вътрешно наблюдателят.

Гледаше я как спира до пристана, стоварва греблата, измъква спортната лодка на площадката и изтръсква потта и речната сол от косата си.

Es bonita. 48 48 Es bonita (исп.) — красива е. — Б.ред. Той се надяваше, че няма да му се наложи да й стори нещо или да я нарани. Обичаше да я гледа. Хвърли бинокъла върху седалката на кадилака „Ескалейд“ до автомата „ТЕК-9“.

Но ако се наложеше, que lastima 49 49 Que lastima (исп.) — колко жалко. — Б.ред. … Той докосна големия златен кръст, увиснал на тежък ланец под ризата му.

Тя би трябвало да знае по-добре от всеки друг. Реката е опасно място.

Тази нощ Кейт си остана вкъщи. Грег караше нощна смяна в спешното отделение за последен път. Беше й обещал, че ще смени графика си, за да може да бъде с нея през нощта. По това време Кейт се чувстваше най-самотна.

Полагаше усилия да запълва времето с дипломната си работа. „Трипаносома Круци 50 50 Паразит, който причинява сънната болест. — Б.пр. и молекулярните стратегии на вътрешноклетъчните патогени при взаимодействие с техните клетки гостоприемници.“ Трипаносомата беше паразит, който блокира синтеза на лизозомите 51 51 Органели, които се виждат само с електронен микроскоп и могат да разграждат всички високомолекулярни органични материи като протеини, въглехидрати, нуклеинови киселини и липиди. — Б.пр. в плазмената мембрана. Това подпомага ремонта на клетките. Кейт знаеше, че темата е доста скучна, освен ако по случайност не си от онези десетина души на света, които наистина си падат по лизозомалната ексоцитоза.

Но тази вечер Кейт не беше сред тях. Вдигна очилата си на челото и изключи компютъра.

Съмненията за баща й продължаваха да я тормозят. В какво да вярва? На кого да се довери? Беше ли жив? Това беше човекът, с когото бе прекарала целия си живот, когото уважаваше и обожаваше, който я бе отгледал, беше формирал ценностите й, който винаги беше на нейно разположение. А сега нямаше никаква представа кой е този човек.

Хрумна й нещо. Кейт стана и отиде при стария ирландски шкаф, който бяха купили от един битпазар, за да държат върху него телевизора. Тя коленичи и отвори най-долното чекмедже. Изрови илика, в дъното под едно кафяво горнище на анцуг и купчина учебници и списания.