Андрю Грос - Синята зона

— Защо ми казвате всичко това? — Кейт се отпусна на стола срещу тримата.

— Защото, госпожице Херера — агентът на ФБР в ъгъла пристъпи напред, — преди няколко седмици баща ви е закупил мобилен телефон на името на брат ви. Той се казва Джъстин, нали?

Изненадана, Кейт кимна несъзнателно.

— Доскоро телефонът не беше използван. Това се промени миналия четвъртък. В деня след изчезването на баща ви. Тогава от него бе проведен разговор с Чикаго.

Кейт почувства как у нея започва да се разгаря слаба искрица надежда.

— Набраният номер, госпожице Херера — продължи специалният агент, като подхвърли една тънка папка пред нея, — е секретният и обезопасен телефон на Маргарет Сиймор.

Кейт премигна:

— Не разбирам. — „Какво се опитват да кажат: че баща ми е жив?“

— Кейт, човек, отговарящ на описанието на баща ви, се е качил на самолет в сряда вечерта от град, който няма да назова, с местоназначение Минеаполис — намеси се Фил Кавети и сложи няколко листа пред нея така, че да може да ги види. — Билетът е издаден на името на Кенет Джон Скинър, застрахователен агент в Кранбъри, Ню Джърси, който е съобщил за кражба на шофьорската си книжка преди две години. Пуснахме описанието на баща ти на няколко агенции за коли под наем на летището в Минеаполис. От тамошния офис на „Бъджет“ същият Кенет Джон Скинър е наел кола, която е върнал два дни по-късно. Според тяхната документация колата е изминала осемстотин и двайсет мили.

— Добре… — кимна Кейт с глава, несигурна какво трябва да изпитва.

— Осемстотин и двайсет мили е приблизително разстоянието от Минеаполис до Чикаго и обратно.

Кейт остана неподвижно, загледана пред себе си. За секунда усети изблик на радост. Те казваха, че баща й е жив.

— В джипиес системата на колата е вкарано искане за упътване. Програмираната цел е индустриалният парк „Бароу“ в Шаумбърг, Илинойс, на няколко мили извън града.

— Хубаво… — сега сърцето на Кейт започна да бие ускорено.

Кавети плъзна някаква снимка към нея. Една от онези, показващи мъртвата Маргарет Сеймор. — Кейт, тя е била убита в един празен склад в индустриален парк „Бароу“.

Сърцето на Кейт спря. Внезапно й стана ясно какво си мислеха те.

— Не!

— Вече знаеш, че баща ти изчезна в деня преди убийството на агент Сеймор. Ние смятаме, че тя е отишла да се срещне с него.

— Не! — Кейт поклати глава. Тя взе снимката на Маргарет Сеймор. Почувства ужасно гадене.

— Какво искате да кажете? — усети как крайниците й омекват.

— Кейт, тази шофьорска книжка е била открадната преди повече от две години. На същото име са издадени кредитни карти. Мисля, че трябва да осъзнаеш, че онзи, който го е сторил, е планирал всичко от дълго време.

— Това е лудост! — Кейт стана, гледайки ги яростно.

Значи не мислеха, че някой е убил Маргарет Сеймор, за да разбере къде е баща й.

Смятаха, че той я е убил. Че е убил агента по собствения си случай.

— А сега на твоя въпрос — Фил Кавети се облегна назад — дали баща ти е жив, или мъртъв. Кейт, страхувам се, че нещата са доста по-сложни.

— Не! — повиши глас Кейт, докато клатеше с недоверие глава. — Бъркате! Каквото и да е направил, баща ми не е убиец — очите й се впиха в страшната снимка от местопрестъплението. Ужасеното изражение по лицето на Маргарет Сеймор едва не я накара да повърне.

— Не и това!

— Кейт, тя е отишла там, за да се срещне с него — настоя Кавети. — Той избяга от семейството ви. Това знаем.

— Не ми пука! — лицето й почервеня от безсилие. Това беше невъзможно. Прекалено чудовищно дори да бъде помислено. — Вие спретнахте присъдата на баща ми. Отнехте му живота. Дори нямате доказателство, че все още е жив.

Тя взе папката. Искаше й се да я запрати срещу стената. Главата й се въртеше. Опита да се съсредоточи върху фактите.

Някой е купил мобилен телефон на името на брат й. Не можеше да отрече това. Някой се е качил на самолет за Минеаполис в нощта, след като баща й изчезна. Някой се е обадил на Маргарет Сеймор и е наел кола. Джипиесът показва маршрута до местопрестъплението. Маргарет Сеймор е надраскала бележка.

МИДАС.

„Защо?“

— Защо ще иска да я убива? — извика Кейт към тях. — Каква причина може да има да убие единствения човек, който се опитваше да го опази?

— Може би е знаела нещо, което той не е искал да бъде разгласено — отговори Бут, човекът от ФБР, и вдигна рамене. — Или да прикрие нещо, което тя е научила.

— Но вие щяхте да знаете това — тя се извърна към Кавети. — Вие бяхте началник на агент Сеймор. Значи каквото и да е знаела тя, щеше да е вписано в досието. По дяволите, говорим за баща ми!