Андрю Грос - Синята зона

— Кейт, ние сме добре. Охраняват ни по двайсет и четири часа. Лошото е, че не сме чули нищо за баща ти.

— Какво ви казаха? — нервно попита Кейт, потискайки страха, че той наистина може да е мъртъв.

— Скъпа, нищо не казват. Не знам какво си мислят.

— Аз също. Как е Ем? А Джъстин?

— Добре са, Кейти — отговори майка й. — Опитваме се да живеем колкото може по-нормално. Тази седмица Ем ще участва в турнир. Добре се справя. А Джъстин си е Джъстин. Висок е почти шест фута 45 45 Около 1.80 м — Б.ред. .

— Боже, колко бих искала да чуя гласовете им.

— Не може, Кейти. Тук има човек от ПЗС. Казва ми, че трябва да затварям.

— Мамо… случи се и нещо друго, което трябва да знаеш. Тина Охеърн беше простреляна.

— О, Исусе — зяпна майка й. — Простреляна?

— На улицата точно пред лабораторията. Полицията мисли, че е свързано с уличните банди, но, мамо, аз не вярвам в това. Онази вечер тя затвори лабораторията вместо мен. Мисля, че са я взели за мен.

— Кейт, не трябва да се набиваш на очи. Остави тези хора да те пазят.

— Правят го, мамо. Тук са. Само че…

— Как е тя, скъпа? — попита Шарън. — Мъртва ли е?

— Не, но е зле. Държи се, но ще трябва да й направят няколко операции. Лекарите още не знаят дали ще оживее, мамо. Наистина имам нужда да ви видя.

— Кейти, ще ми се да мога да го направя. Наистина. Има неща, които крия от дълго време, но сега трябва да ги научиш. Обаче, Кейт…

Във връзката се включи мъжки глас, който им нареди да прекъсват.

— Мамо!

— Кейт, пази се! Прави каквото ти казват. Трябва да затварям. Обичам те, скъпа!

Кейт скочи и стисна слушалката с две ръце.

— Мамо! — Сълзи изпълниха очите й. — Кажи на Джъстин и Ем, че ги обичам. Кажи им, че ми липсват. Че искам по-скоро да ви видя.

— Кейт, ти също ни липсваш.

Връзката прекъсна. Кейт остана седнала, пускайки слушалката да падне в скута й. Поне те бяха в безопасност. Това беше възможно най-добрата новина, която можеше да получи.

Тогава си спомни нещо. Нещо важно. Нещо, което Шарън й каза. Нещо не беше наред, усети Кейт, докато прехвърляше из главата си думите на майка си.

Маргарет Сеймор. Кавети бе казал, че е убита около Чикаго. Миналия четвъртък. За да получат информация.

Четвъртък…

Тогава как убиецът би могъл да използва наученото от нея, за да намери баща й? Та той бе изчезнал още предишната вечер!

— Агент Кавети, баща ми мъртъв ли е? Кейт нахлу през вратата на кабинета му в сградата „Джавитс“ на Федерал Плаза и настоятелно го погледна в очите.

Вътре имаше още двама души. Нардоци, федералният прокурор, и един висок, оплешивяващ мъж със светлочервеникава коса, който остана неподвижен в ъгъла. Той й беше представен като специален агент Бут от ФБР.

— Кейт, не знаем — отговори Кавети, без да отклонява очи от нейните.

— Мисля, че аз знам. Миналата седмица в апартамента ми е влизано. Заварих резето, което никога не използваме, спуснато. В началото се притесних, че някой ме преследва. Но после ми просветна кога започна да се случва всичко това…

Кейт го погледна обвинително.

— Агент Кавети, подслушват ли се телефоните ми?

— Кейт — агентът на ПЗС стана от бюрото си и го заобиколи, — знаеш, че нашата агенция беше изложена на риск. Една от агентките ни бе жестоко убита. Някой се е опитал да получи информация от нея. Знаем, че има връзка със случая на баща ти.

— Обаче се оказа, че баща ми е изчезнал в сряда. Нали така, агент Кавети? — настоя Кейт. — Маргарет Сеймор бе убита на следващия ден. Затова ви питам още веднъж: баща ми мъртъв ли е?

— Госпожице Рааб — Нардоци прочисти гърлото си.

— Херера — погледна го пронизващо Кейт. — Вие поискахте да сменя името си. Сега е Херера.

— Госпожице Херера — изправи се прокурорът, — трябва да знаете, че в Програмата за защита на свидетелите в момента има над четиристотин и петдесет души. Много от тях са обикновени хора, които просто искаха да постъпят правилно, изправени пред опасността от отмъщение. Свидетели и информатори. Други са едни от най-известните личности в организираната престъпност. Хора, допринесли за разбиването на престъпни фамилии. Помогнали да получим множество присъди. Имена, лесни за разпознаване в случай, че бъдат разкрити.

— Вие не отговорихте на въпроса ми — настоя отново Кейт.

— Има и други — прокурорът от Департамента по правосъдие отново не й отговори, — с които правителството е сключило честни сделки и които са ни помагали в множество разследвания. Сигурността на подобна защита — той й направи знак да седне, — за да се предложи сигурен живот на хората, изложили се на риск с даването на показания, се превърна в гръбнака на федералната съдебна система, каквато я познаваме днес. Затова на организираната престъпност беше нанесен силен удар и тя намаля значително. Това вероятно е и причината страната ни да не бъде нападната отново след 11 септември.