Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел

– Какво си намислил? Може би сам да намериш баща си?

– Не знам. Може би.

– Но ако последният имейл не е изпратен от него, със сигурност ще попаднеш в капан.

– Беше с нашия шифър.

– Който, както вече знаеш, разбихме за няколко минути. Не мислиш ли, че и други могат да го направят? Тук говорим за висшата лига, Тайлър. Тези хора разполагат с ресурси, които няма да видиш дори в холивудски филм, просто защото режисьорите не могат да си представят за какво става въпрос.

– Мога да се грижа за себе си.

– Както в ситуацията с онези кретени преди малко? – присви очи тя. – За разлика от тях обаче тези ще ти пуснат един куршум в челото, без дори да се замислят.

– Искаш да ме уплашиш, нали?

– Не. Просто се опитвам да бъде откровена с теб.

Тайлър се поколеба, а Мишел побърза да се възползва от несигурността му.

– Слушай какво ще ти кажа. Отиваме да чуем мнението на Шон. Ако и след това държиш да си тръгнеш, просто го правиш. Няма как да те задържим насила, тъй като това ще е престъпление.

– Откровена ли си в момента, или това е поредният номер?

– Откакто се заехме с твоя случай, два пъти се опитаха да ни убият. Честно казано, не съм сигурна, че ще оцелеем при трети опит. Затова отговорът ми е: да, напълно откровена съм. Но ти си клиентът. Ако си решил да продължиш сам, ние няма какво повече да направим за теб. Освен по-късно да присъстваме на погребението ти. То все пак може да е по-добро от онова, с което аз и Шон едва се разминахме тази сутрин.

– Какво искаш да кажеш?

Тя сложи ръка на рамото му и го побутна към лендкрузъра.

– Искам да кажа, че след взривяването със семтекс не остава почти нищо за погребване.

Не след дълго стигнаха до дома на Шон и накратко му описаха ситуацията. Мишел остана изненадана от онова, към което прояви интерес партньорът ѝ.

– Защо онези нещастници пред училището казаха, че баща ти е дезертьор и престъпник? – попита той.

– Баща ми не е… – гневно започна Тайлър.

– Не съм казал какъв е – прекъсна го Шон. – Питам те откъде са стигнали до тази идея.

– Единият спомена, че го е чул от баща си – озадачено отвърна Тайлър. – А баща му е военен с чин подполковник, това го знам със сигурност.

– Възможно е да са си измислили всичко, Тайлър – обади се Мишел. – Просто за да те унижат.

– Не, тези тъпаци нямат толкова въображение – поклати глава момчето, помълча малко и добави: – Ако го е чул от баща си, който наистина е военен, значи армията има пръст в това.

– Едва ли – отвърна Шон. – Армията държи тази история да не се разчуе. Нейните хора настъпват срещу нас като танкове "Ейбрамс", въпреки че дори не носим униформи. Не виждам как ще допуснат техни хора да я раздрънкват. Всъщност не виждам как обикновените сержанти и офицери изобщо ще стигнат до подобна информация.

След тези думи Шон отвори лаптопа си и започна да чука по клавиатурата. Погледна информацията на екрана, натисна още няколко клавиша и доволно кимна.

– Проверих името на баща ти в Гугъл – каза той. – И ето какво излезе… – Завъртя компютъра така, че да го виждат, и добави: – Явно става въпрос за изтичане на информация, която все още не е разгласена от основните медии, но вече има три материала, свързани с нея. На практика материалът е само един, а останалите са негови версии. Това означава, че повечето онлайн издания току-що са подхванали темата.

Тайлър и Мишел се втренчиха в екрана.

– Вече знаят, че Джийн е изчезнала, да ги вземат мътните! – промърмори момчето. – Как са разбрали?

– Може би от източника на цялата информация, който се е погрижил да изчезне – подхвърли Шон.

След известно време приключиха с четенето. Мишел се облегна назад и се зае да обобщава материалите.

– И тъй, откраднати пари. Нелегални пари. Безследно изчезнал армеец на име Сам Уинго, свързан с тях. Белият дом и Пентагонът отказват коментар, с което се намеква на читателите, че става дума за прикриване на следи. Ясно е, това са източниците на бащата на онзи тъпак. Просто е прочел материалите в интернет.

– Това добре – кимна Шон. – Но кой, по дяволите, е източникът?

Мишел насочи поглед към края на първата статия.

– Ако това е първоначалният текст, който останалите са копирали, то авторът е Джордж Карлтън. Той има блог с военнополитическа насоченост – обяви тя и се извърна към Шон. – Познаваш ли го?

– Не чета блогове, но се питам дали господин Карлтън вече не е бил посетен от Министерството на отбраната.